Обществото и служителите в компаниите стават все по-чувствителни към общия проблем с дискриминацията, включително сексуалния тормоз.
През 2019 г. в Комисията за защита от дискриминация са постъпили 921 жалби. Те са почти два пъти повече от оплакванията през 2017 г., когато са били само 535, а през 218 броят им е достигнал 600.
Това ясно се вижда от доклад на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г. Наблюдава се сериозен ръст в самосезиранията на Комисията. Ако през 2017 г. те са само две, през 2018 г. нарастват на 286, а през 2019г. скачат на 601. Комисията отчита във всяка трета жалба, или в 34% от случаите, дискриминация на работното място. Въпреки това, случаите на сексуален тормоз са най-трудни за доказване. Те често се случват без свидетели, а извършителите рядко показват агресия в присъствието на други хора, отбелязват експертите на Комисията.
Българските жени рядко подават оплаквания за сексуален тормоз на работното място.
Докато статистическите данни показват, че през 2016 г.75% от жените, заемащи висши ръководни длъжности в Европа са станали жертва на сексуален тормоз на работното място.
В света две професионални групи надигнаха глас срещу сексуалния тормоз – актрисите от Холивуд и жените в политиката. Според психолозите това, което събуди доверието на хората, бяха тяхната възраст и финансово състояние. Злоупотребата и сексуалният тормоз противоречат на принципа на равно третиране на мъжете и жените и представляват дискриминация, основана на пола, се посочва в доклада на Комисията за защита от дискриминация от 2019г. Тези форми на дискриминация се случват не само на работното място, но и в контекста на достъп до заетост, дуално обучение и професионално израстване на работното място. Следователно те трябва да бъдат забранени и да подлежат на ефективни и възпиращи санкции.
Елемент на националната култура е на жертвата да се вменява вина,
че тя е отговорна за случилото се, тя се виктимизира. Тази норма се възпитава от патриархалното семейство, което има дълбоки корени в нашата култура, в която отношенията се определят от подчинеността и зависимостта от по-възрастния или от посилния в йерархията. В работната среда сексуалните връзки, дори и нежелани между началници и подчинени са “нещо обикновено”. В условията на финансова и социално-икономическа криза повечето българи живеят с усещането за застрашеност, несигурност, безпомощност, така темата за сексуалния тормоз на работното място остава на заден план.
Всички интервюирани лица в рамките на проучването, направено по проекта, споделят мнението, че явлението сексуален тормоз на работното място съществува и обхваща различни части на икономиката, където има различна корпоративна култура. Тя се формира на базата на редица фактори, като се започне от образование, географско разположение на населено място, вътрешна динамика, външно наложена наследствена култура, и комуникация с вътрешните устройствени програми.
Конкретно по темата се говори много рядко, по-скоро тя се интерпретира като част от правата на човека на работното място и съответно няма конкретните измерители за оценка на поведението. Оценката на интервюирани лица се свежда до непознаване и до неосъзнаване на ефектите от явлението сексуален тормоз на работното място. Споделя се мнението, че не се възприема за актуален проблем, не се коментира, не се повишава осведомеността за по-лесното разпознаване на признаците и съответните органи за защита и подкрепа на жертвите.
Значимостта на проблема в работодателските и синдикалните среди се свежда до обсъждане и търсене на съвместни национални форуми за разширяване на познанието. Към настоящия момент бизнесът променя своята визия за въздействие на проблема, считайки че тази тема не е гореща, предвид наложилата се икономическа криза в следствие на КОВИД 19.
Бизнесът поставя на преден план проблемите, свързани с недостига на персонал, а в настоящия момент и със справяне с последиците от икономическата криза. Докато за синдиката, наред с всички останали, темата за насилието и в частност сексуалния тормоз на работното място продължава да бъде във фокуса на вниманието на общите политики и се заявява постоянна ангажираност по проблема с дискриминация, тормоз и насилие на работното място.
Проблемите за сексуалния тормоз на работното място по различните индикатори са сред най-трудните за идентифициране в ежедневието.
Хората обикновено се притесняват да заявят открито случаите на насилие и тормоз.
Доста често различните аспекти на сексуален тормоз не се осъзнават. Тази проблематика е съществена част от характеристиката на работната среда и все още се приема с търпимост и с мълчание. Според неправителствения сектор, мълчанието на бизнеса и ненамесата на институциите негласно поощряват сексуалния тормоз на работното място. Бизнесът приема ролята да бъде пасивен наблюдател, а понякога и защитник, отколкото активна страна за формулиране на програми за превенция.
В рамките на проекта предстои работа именно с представители на бизнеса, каква по-точно, следете на сайта ни.
Съдържанието на статията отразява единствено мнението на авторите и е тяхна отговорност. Европейската комисия не носи отговорност за използването на информацията в публикацията.