Мисията й е постигане на реална равнопоставеност на жените и мъжете във всички сфери на обществения живот - в България, в региона и в глобален мащаб. Замислена е като застъпническа организация по правата на жените и за изпълнение ангажиментите на правителството по политиките на ЕС и ООН, касаещи равнопоставеността на жените и мъжете, момичетата и момчетата.
Основателките сме четири обикновени българки. Никой не стоеше зад нас, само личният ни ентусиазъм и вяра!
Възприех каузата присърце и й се отдадох. Повярвах, че щом Бог ни е създал в този вид, то ако вървим по дългия Път на развитието заедно, ръка за ръка, то животът ще стане справедлив и по-щастлив за всички! Ще решаваме проблемите с преговори; ще намалим насилието във всичките му форми; ще участваме пропорционално във взимането на решения на всички нива…Та нали талантът и на двата пола е ценен – той се е формирал с векове по различен исторически начин и носи специфични знания и умения! Обществото само може да спечели от използването на този различен ресурс! Това е толкова логично!
Но когато става дума за власт и контрол над ресурси – логиката често губи мястото си.
Много индивидуални и колективни усилия са необходими за налагането на горепосочените виждания за развитието на света и за мястото на жените в този процес! Тази трансформация на обществените системи и взаимоотношения не се развиваше по права възходяща линия през тези 25 години, както у нас, така и в глобален аспект. Постигнахме много. Повече законодателно от колкото в практиката. При това отново заедно – много мъже виждат смислеността на каузата и я подкрепят. Това е важно, защото липсата на равнопоставеност на жените и мъжете не е „женски“ проблем, а засяга цялото общество, като предопределя животът и на децата ни.
Работата в гражданския сектор дава много възможности за смели действия и борба със стереотипите, които пречат за постигането на по-бързи и по-съществени резултати.
Осъществихме десетки проекти в страната, на Балканите и в Европа. Участвахме в решения на ниво ЕС и ООН. Бяхме първите в страната, които повдигнахме завесата пред домашното насилие с първото национално представително изследване и първите дискусионни кръгли маси. Девет години работихме като национални координатори към Gender Task Force на Пакта за стабилност и обучихме стотици българки в политически умения, за да заемат достойно място в управлението на страната. Учредихме Български фонд за жените, за да привличаме повече финансови средства за нашата кауза.
В последните години разширихме дейността си в много повече посоки и това логично доведе до промяна на името ни.
Станахме Център за развитие на устойчиви общности!
Сега възможностите пред екипа са още по-големи!
Разрешете ми да поздравя с празника и да благодаря сърдечно на сегашния екип и Настоятелство за усърдната работа!
БЛАГОДАРЯ ВИ Диана К., Диана Г., Нанси, Вяра, Диана Д., Росен!
БЛАГОДАРЯ ВИ Иване, Светле, Славянке и Лили!
Искам също да благодаря и на всички онези, които бяха част от екипа и Настоятелството през годините – те имат своя дял за постигнатите успехи!
Благодаря на всички колеги от неправителствения сектор, с които споделяхме задачите и работата в едно неоценимо партньорство!
И не на последно място, благодаря на представителите на институциите, които подкрепяха работата по равнопоставеността на жените и мъжете, защото я разбираха!
НИЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ!
Станимира Хаджимитова, директор и основател
До Мира и Центъра за развитие на устойчиви общности/ Джендър проект в България
На Мира и организациите, които представлява изпращам кратко послание:
По- нататък ще напиша повече, сега пращам само импресии, така да се каже, само това, което ми се е запечатало, „импринтвало” от нашето по- ранно общо развитие в областта на правата на жените.
Работата с нея и с Джендър проект е свързана със свободата да възприемаме нови идеи, с това да не бъдем преследвани по никакъв начин за идеите, вярванията и убежденията ни. Това ни позволи да ги развием и предадем и на други, също така свободно и необезпокоявано.
Това са спомени за Ира, родоначалничка на нашите организации, с нейното спокойствие, отдаденост и постоянство, с нейния безкраен потенциал зад крехката й изящна фигура, с нейната мъдрост и неповторимо чувство за хумор. Все още не мога да повярвам, че вече я няма.
Спомени за Вера, за Робин и Шерил, все радетелки за каузата, които ни изведоха напред нас двете с Мира и ние се постарахме да не ги разочароваме.
Това са спомени за Виена 1994- Началото, за Пекинския експрес, който ни преведе двете с Мира, като директор на новосъздадения Джендър проект, от Брест, през Русия, Монголия, та чак до Пекин на конференцията на ООН за жените 1995. Седем дни пътувахме с нея по безкрайни красиви пейзажи, като бяхме на няколко вагона разстояние една от друга, но се учехме заедно във влака на най- необходими знания и умения за защита на правата на жените. Специалният влак на ООН спираше на определени места по маршрута и там на пероните ни чакаха с песни и танци местни агитки, в които и ние се очакваше да участваме......Какво време, и колко сме били млади, разумни и хубави, защо да не си го кажем?
Следва осъзнаването, срещите, а и приключенията в Хуайроу и Пекин- наистина неповторими преживявания заедно. Регина, Златка, Вера, Минесотките, китайската храна, от която някои от нас видяха звезди посред бял ден....... Храмовете, снимките заедно....
Едно време, което беше просто градеж, в което идеите за равенството се генерираха и се пренесоха след това / и от нас/ в Източна Европа.
Мира, дали не те върнах много назад, ама май в днешно време това е напред. Разбирам, че може да звучи метафизично, но определени фактори в политиката и в България днес се опитаха да върнат нещата с десетки години назад, отпреди Пекинската конференция, така че идеите оттогава са повече от актуални и модерни.
И какво още, да, връщането ни през Варшава и колко много искахме да се върнем в родината, независимо от страхотното преживяно и научено. Отложения полет до София, толкова сме били уморени, че аз чак се разплаках, не помня дали и двете не плакахме.
После тук в България се постарахме да превърнем наученото в законодателство, политики, проекти, мрежи и заедно с други женски организации да създадем основата на каузата за правата на жените, в което всеки има своя незаменим дял и принос.
С тези неравни мисли и впечатления бих искала да честитя годишнината на Мира като ръководител на Джендър проект, сега на Центъра за развитие на устойчиви общности и да я поздравя за устойчивостта и последователността в развитието на идеите на Пекинската конференция и Пекинската платформа за действие.
Не е случайно, че се спрях на импресии от Пекинската конференция, тъй като юбилеите на Джендър проект и на Пекинската платформа съвпадат.
Да вдигнем чаши!
С пожелания за още много съвместни дейности и спомени, и дано наистина най- доброто предстои за всички, както се казваше в една реклама!
Геновева Тишева, една от основателките на фондация „Джендър проект в България“ и комисар към комитета на Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените.
