Преминаването на дистанционен режим на работата от дома даде на сексуалните насилници нови инструменти, с които да манипулират, сплашват и малтретират жени, предупреждават различни защитни организации.
Когато високопоставен журналист намира Емили[1] в Twitter и й предлага работа, тя е изключително впечатлена. Личните им съобщения и имейли от страничен наблюдател могат да се определят като флирт, но Емили продължава комуникацията с него, защото „Мислех, че това може да доведе до нещо повече в работния процес“, казва Емили, цитирана от Open Democracy.
Не след дълго обаче „флирта“ се превръща в нещо друго. „Закачките ставаха все по- настоятелни и за мен беше все по-стресиращо“, казва Емили пред изданието. „Докато една вечер той ми предложи да ми изпрати снимка, на която е гол на работното си място“.
Емили му казва „не“, но изглежда, че отказът й влошава положението. „Всичко стана много неловко“, споделя тя. „Той стана много нападателен. Държеше се враждебно, въпреки че аз се извинявах отново и отново сякаш вината бе моя. Колкото повече се опитвах да поема отговорност, толкова по-зле ставаше. Тогава спря да ми дава задачи. Чувствах се все едно съм се провалила на някакъв тест“.
Работата онлайн задълбочи още повече ситуацията. „Най-коварно беше, че не можех да се измъкна. Бягах в градината, треперейки, неспособна да говоря. Имах тежки пристъпи на паника...Той беше толкова силен и аз се страхувах какво ще направи оттук нататък. Страхувах се да погледна телефона си в случай, че отново се свърже с мен. Не можех да понеса да се върна в къщата“.
Това се случи с Емили преди пандемията, преди рестрикциите и затварянето на повечето държави. Тези ограничения принудиха все повече служители, работещи в медиите или на други места да работят дистанционно. Това се случва на фона на движението #MeToo, което стартира преди няколко години, което даде гласност на широко разпространения сексуален тормоз в света на развлекателния бизнес и медиите.
Ограничен ли е тормозът на работното място в ситуацията на Covid-19? Може би бихте отговорили положително предвид масовото затваряне на офиси. Всъщност защитниците на равенството между половете алармират, че такова поведение е съществувало онлайн и преди пандемията и е станало още по-разпространено в момента. Наблюденията показват, че фрийлансърите са особено уязвими, по-малко защитени и с по-малко възможности за справяне.
„Мизогинията се оказва лесно приспособима“, казва Дийба Сайед, старши юрисконсулт в британската благотворителна организация Rights of Women, която се занимава с правна консултация на жени, жертви на сексуален тормоз. „Работата от вкъщи означава, че насилниците също се адаптират“, казва юристката пред Open Democracy, описвайки някои от последните обаждания, които е получавала.
Някои жени споделиха, че насилниците дори са успели да намерят личните им телефонни номера или са се появявали пред домовете им, „нахлувайки наистина в личното пространство“, казва Сайед. „Жените, които си мислеха, че най-после ще си починат от този тормоз, всъщност страдаха от него още повече“.
Други примери за онлайн тормоз са случаи с мъже мениджъри, които правят забележки на служителките да се включват във видеообажданията с повече грим и с „по-секси“ облекло.
Експертката вярва, че такова отмъщение е „по-лесно“ онлайн, защото има по-малко хора, които да са свидетели. Една от жените сподели с екипа на изданието, че всеки път, когато се включвала в разговор в Zoom, насилникът й е заглушавал микрофона. Някои от жените пък не са получавали покани да се включват в работните срещи. Такъв вид изключване се случва така или иначе, но е по-лесно да се направи, когато не общувате лице в лице.
Глобални проблеми
Подобно на пандемията, тези проблеми са също глобални. Според различни данни в страна като Индия напр. някои компании са въвели нови правила, за да предотвратят „неподходящ език или жестове по време на виртуални срещи, различни сексуални намеци и необосновани искания за видео разговори след работно време“.
В Австралия изследователите предупредиха, че увеличаването на работата от вкъщи затруднява „откриването на сексуален тормоз на работното място“.
„Работейки от вкъщи, си по-изолиран“, казва Мима Калигарис, президент на Националната федерация на комитета за равни възможности за работещите в медиите в Италия (National Federation of the Italian Press’s equal opportunity committee). Тя твърди, че прехвърлянето на работния процес вкъщи може да намали случаите на физическо насилие, но „да повиши силата на психическия натиск“.
И допълва: „Когато повишите тон, рискувате да бъдете изложени на изнудване и психологически заплахи. Това се усилва с дистанционната работа“.
Калигарис описва проблема като проблем на злоупотреба с властта и „маргинализацията на жените“. Заглушаването на жените на видео разговори или неизпращането на покани се случва „защото жените не са на властови позиции“.
Притесненията на Калигарис за широко разпространения тормоз се основават на проучване от 2019 г. , организирано от организацията, към която принадлежи самата тя. Според данните в него 85% от анкетираните жени журналисти са преживели сексуален тормоз по време на работа; 35% съобщават за сексуално изнудване и 34% за физически тормоз.
Подобно на Емили, много от жените, съобщаващи за тормоз, не са били постоянни служители - около една трета са били на краткосрочни или почасови договори. Междувременно около 15% от жените, които съобщават за тормоз, казват, че в резултат на техните оплаквания са получили „и наказания“.
В Обединеното кралство доклад от 2016 г. на Конгреса на търговския съюз (TUC) установява, че „повече от половината (52%) от анкетираните жени“ са преживели някакъв вид тормоз “. Това включва коментари от сексуален характер относно женското тяло или облеклото, нежелани докосвания и нежелани сексуални намеци.
Сайед насочва вниманието и към работещите на първа линия – работа, която не може да се върши от вкъщи.
Това най-често са по-нископлатените работници, които „мълчаливо страдат“, предупреждава тя, защото се страхуват, че оплакването може да ги изложи на риск да изгубят и без това несигурните си работни места. По време на рецесия е още по-трудно да се говори.
„Работим много с персонал от първа линия, като болногледачи и медицински сестри“, казва Сайед. „Те често изпитват това, което е известно като тормоз от трети страни - сексуален тормоз от пациент, например. Жените, които са на първа линия, борейки се с COVID-19, са поставени в тази невъзможна ситуация. "
В момента благотворителната организация Rights of Women води кампания за възстановяване на защитата срещу подобен сексуален тормоз от трети страни. Защитните механизми, въведени във Великобритания през 2010 г., бяха премахнати от коалиционното правителство през 2013 г.
Благотворителната организация поиска правителството да въведе ново задължение за работодателите за предотвратяване на сексуален тормоз на работното място, включително ако работното място е домът. Това би включвало работодателите да бъдат „активни в предотвратяването на тормоза, за да свалят отговорността от раменете на жените“, казва Сайед.
От решаващо значение е, ангажимента, за който се настоява да се прилага за всички работници, включително и за тези на свободна практика, служители в агенции и самонаети лица като Емили.
„Винаги си представяме тормоза като нещо физическо, като опипване или нежелани действия“, коментира Калигарис, обяснявайки, че разбирането ни за проблемното поведение също трябва да бъде осъвременено. „Не е само това, разбирането за това какво е тормоз, също трябва да се разшири“.
Статията на английски ще откриете тук: https://www.opendemocracy.net/en/5050/covid19-sexual-harassment-work-online/?fbclid=IwAR3UZAqWw_lsUa8BLlZAj5bWFezHAT59L09RV1dYf4pY8fBBy8oq_kK96ew
[1] Истинското име е променено