СТРМ* - сексуален тормоз на работното място
126 работници и служители се включиха в Националното изследване относно сексуален тормоз на работното място, от тях: 82.4% са жени и 17.6% мъже.
По-силният превес на жените в извадката е в полза на изследването, защото се предполага, че жените по-лесно стават жертва на насилие и сексуален тормоз. В извадката попадат представители на всички възрастови групи, като най-голяма тежест имат лицата на възраст между 31-40г. Изследваните лица са обхванати от широк спектър отрасли и икономически дейности. Най-голям е делът на анкетираните лица от държавния сектор с 14.4%, следван от транспорт, складиране и пощи с по 12.8%.
Пропорционално е разпределението на анкетираните лица според собствеността на компанията, като представителите от публичния сектор са 47.2% и от частния са 46.4%. Пропорционалният начин на формиране на извадката помага да обхване в широк диапазон мнението и оценката за реалната ситуация на явлението сексуален тормоз на работното място.
Изводите
Проблемът сексуален тормоз на работното място не се възприема за актуален, не се коментира и осъзнава от обществото. От всички изброени форми на насилие на работното място повече от половината (52%) от анкетираните лица ранжират на първо място като най-значимо психическото насилие (словестен тормоз, обиждане, злоупотреби), следвано от физическото насилие (24%) и едва 12% поставят сексуалния тормоз на първо място.
Това означава, че в голяма степен значението на явлението сексуален тормоз се подценява и се вкарва в контекста на ежедневните трудности, с които се сблъскват работещите. От което следва, че работниците и служителите твърде рядко се замислят за същността на явлението, с което се сблъскват ежедневно, считайки, че това е нормален елемент от бита и живота. Липсват необходимото познание за явлението СТРМ, за неговите последици върху трудовия процес. Липсва информираност за задълженията на работодателя да осигурява превенция от СТРМ и да осигурява работната среда, при които работникът/служителят да се чувства сигурен и защитен.
Обезпокоителен е фактът, че според респондентите в трудовия процес се практикуват почти всички потенциални форми на сексуален тормоз.
За около 2/3 от изследваните лица отделните елементи от определението сексуален тормоз в по-голяма или по-малка степен намират отражение на работното място, с което бяха запознати преди попълването на анкетната карта. С най-голяма тежест се посочват формите като: обсъждане на сексуалния живот на колега (30.4%), нежелани сексуални намеци, предложения (27.2%), сексуални коментари за нечий външен вид, като части от тяло, дрехи и др. (26.4%).
Трябва да отбележим обаче, че това е твърде деликатна тема и мнозина избягват да говорят открито за нея. За около 1/3 от респондентите, нито една от изброените форми не се практикуват на работното място. За да се определи дали едно поведение е сексуален тормоз, трябва да се има предвид характерът на поведението, как се приема то (желано или нежелано) и какъв е резултатът от него. Сексуален тормоз може да има дори когато лицето, което досажда, няма намерение да обиди и за него е просто шега, безобиден флирт или ласкателство. В крайна сметка обаче, от юридическа гл.т., нежеланото поведение трябва да причинява някаква вреда, за да бъде квалифицирано като сексуален тормоз, което при липсата на правна регламентация не дава много възможности за реакция.
Графика 1
Тревожен е фактът, че за около половината (47.2%) от изследваните лица работодателят или мениджърският екип в предприятието не се ангажира с превенция и борба със сексуалния тормоз. Този проблем е по-силно изразен в частния сектор, където 53.5% от анкетираните лица считат, че по-скоро или изобщо не се ангажира работодателят с превенцията на сексуалния тормоз на работното място. За публичния сектор това важи за 37.3% от респондентите.
Резултатите от изследването показват, че факторите, които предизвикват сексуален тормоз се коренят в широк социален, организационен и културен контекст. Посочените от анкетираните фактори най- общо могат да се класифицират в няколко групи:
- Фактори, свързани с личността и поведението на колегите – личностни фактори
- Фактори, свързани със социално-психологическата атмосфера, стила на управление и организацията и условията на труд– организационни фактори
С най-голяма тежест се очертават личностните фактори, като за 40.8% това е липсата на реакция от страна на хората и обкръжението, следвани от организационните фактори - липсата на наказателно преследване и мерки за наказване на извършителя (36%).
Трудно е да се даде оценка за разпростирането на СТРМ, поради факта че оценката е субективна и трябва да отразява поведението на жертвата.
Резултатите от изследването показват, че ¼ от анкетираните лица са преживели ситуация на сексуален тормоз на работното място, като за 81.2% от тях насилникът е мъж.
Значително нараства делът на респондентите (28.8%) които заявяват, че са били свидетели на упражняването на сексуален тормоз на колега на работното място. Тези данни дават основание да се обобщи, че реално съществува явление СТ на работното място, но остава проблемът с неговото възприемане и оценка от последиците.
Последиците от СТ на работното място безспорно са проблем, не само за самите жертви, но и за обществото като цяло, защото отрицателните ефекти се проявяват в различни насоки и действието им е не само непосредствено, но и дълготрайно. От всички респонденти, претърпели някаква форма на СТ, едва около 1/3 споделят, че са преодолели проблема и вече спокойно го обсъждат. За ¼ от респондетентите, този тормоз води до напускане на работа, други работят под стрес и напрежение (21,8%), и все още имат тревожни спомени връщайки се към преживяното (18.7%).
Сексуалният тормоз във всичките му форми е свързан с унижение, заплахи и самоизолация. За всеки, включително за онзи, който не е пряк обект на подобно насилие, той подкопава доверието и взаимното уважение, които са в основата на свободната и открита обмяна на идеи. Такова поведение води и до неблагоприятно въздействие върху качеството на работата, създава враждебна, застрашителна или агресивна атмосфера.
Според данните от изследването най-често упражняват СТРМ служители с по висша позиция в йерархията (48.8%), следвани от колеги (28.8%). Тези данни доказват, че сексуалният тормоз обикновено се върши от лице, което поради служебните си правомощия или старшинство има възможност едностранно да влияе на аспекти от служебното положение, служебното израстване или работната среда на тормозения, но той може да бъде и просто друг служител в служебен контакт с пострадалия.
Реакциите на жертвите са следствие от социални, организационни и личностни фактори.
Повечето жени и момичета се страхуват да изобличат насилието, защото се опасяват, че ще загубят работата си или че ще бъдат наказани и/или подложени на допълнителен тормоз.
Тези случаи освен всичко друго, са и трудно доказуеми, много често подобни интервенции се вършат без свидетели, рядко извършителите са агресивни пред други хора, макар и това да не е изключено.
Резултатите от изследването показват, че с най –висока тежест е страхът за загуба от работно място (60%), следван от чувства за срам и неразбиране от колегите (33.6%). Висок дял се отрежда и на организационните факторите, като липса на ефективни процедури за защита (28.8%) и липсата на познание на процедурите за защита. Тревожен е фактът, че за ¼ от изследваните лица, сексуалния тормоз на работното място не се възприема като проблем. Това е следствие от липсата на информираност и познание по проблема и процедури за защита. В такива случаи жертвите са демотивирани и от тук нараства вероятността да искат да напуснат работата си, което води до допълнителни фирмени разходи за наемане на нови служители.
Сексуален тормоз, основан на пола
В българското законодателство полът е един от признаците, на които може да се основава дискриминация, включително и на работното място. Формално няма специфична правна уредба, насочена към защита от насилие и тормоз на лица с определена полова принадлежност.
Независимо от това данните от изследването, дават основание да се приеме, че СТРМ макар и теоритично да не е полово базиран, в практиката по-често е насочен към жени. Според 2/3 от изследваните лица, жените са с по-сериозен риск от сексуален тормоз, докато едва 15.3% считат че на този риск еднакво са изложени и двата пола.
Последици за жертвата при докладване за упражнен СТРМ
Според анкетираните лица, ако жертва реагира срещу СТРМ следват последици под формата на психическо насилие (32%), създаване на враждебна среда (28.2%), както и риск от предстоящото уволнение (23.2%) и лишаване от възможност за кариерно развитие (20%).
Силният негативен ефект от последващите последици при реакция на жертвата, съчетан с липсата на механизми за институционална подкрепа, води до разпростиране и ненаказаност на извършителя. Това обаче са опасни реакции, защото те не елиминират предпоставките за проявата на формите на СТРМ, а нарушават вътрешния психически и емоционален комфорт на жертвите, не им позволяват да се изявят в максимална степен на работното място, от което страда компанията като цяло. Основните причини за слабото докладване е липсата на осведоменост относно характеристиките на сексуалния тормоз, малкото подходящи инструменти/методи за оценяване и преодоляване на проблема, слабото приоритизиране на проблема, както на ниво държава, така и на ниво компания.
В Българското законодателство темата за защита от тормоза и насилието е поставена в различни законодателни актове. В него понастоящем липсва правна уредба, която да е насочена към неутрализиране насилието и тормоза, включително основан на пола, конкретно в областта на труда, и при полагането на наемен труд. В същото време понятията, насилие, тормоз и сексуално насилие се употребяват в законодателството в специфичен контекст свързани с други обществени отношения.
В Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е дадена дефиниция на сексуален тормоз и норми, насочени към регулация на тези отношения в случаите на проявено насилие или сексуален тормоз. Ако даден работодател е получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на сексуален тормоз на работното място, той е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.
Съгласно ЗЗДискр. работодателят носи отговорност за актове на насилие и тормоз, извършени на работното място от негов работник или служител. Според мнението на представител на синдикатите,
работодателите са запознати със закона за защита от дискриминация и с необходимостта да привеждат превантивни мерки.
Те са длъжни да ги разработят и да ги поставят на видни места в компанията. Тези правила се разработват заедно със синдикалната организация в компания. За съжаление, не е масова практика тези правила да бъдат изложени на видно място или да бъдат залегнати в отделни клаузи в КТД на ниво предприятие. Тези мерки са известни на УЧР, но едва ли те се свеждат до работниците. Това е причината 2/3 от изследваните лица, да не познават процедурите за защита, ако станат жертви на сексуален тормоз с почти еднаква поляризацията между публичния и частния сектор.
Освен това, малък дял от респондентите знаят за наличието на фирмен документ, с който изрично се забранява СТРМ. Такива забрани са разписани във вътрешния правилник за ред и дисциплина (14.4%), в Етичен кодекс за поведение (22.4%), в КТД (6.4%).
Че не знаят да има във фирмата документ, с който изрично се забранява СТРМ споделят 42.4% от респондентите, а други 24% са категорични, че няма такъв документ.
Това означава, че в масовата практика на този проблем не се отдава необходимо значение на фирмено ниво, не се познава явлението и процедурите за защита, и не са разписани във фирмен документ. Доминират отговорите за липсата на процедури, които се изпълняват в случаи на докладване на СТРМ на фирмено ниво или незнание за такива. Едва 11% от респондентите споделят, че при случай на докладване се провежда безпристрастно изслушване, а 15% от респондентите, споделят че конфиденциалността на лицето, което е сигнализирало е подсигурена.
Няма във фирмата определено лице (звено/отдел), на което е възложена отговорност по провеждане на процедури за 26.4% , а други 67.2% не знаят да има такова. Близо 56% от респондентите са категорични, че в тяхната фирма/организация, няма кутия за анонимни сигнали в случаи на насилие, а около 23.2% не знаят, дали има такава. В случаи на СТРМ респондентите биха се обърнали или предложили на жертвите да потърсят подкрепа и съвет от мениджмънта (32%) и от УЧР (20%), от адвокат (36%) и от полицията (35,2%). Според 11.2%, жертвите се страхуват да сигнализират за такива случаи. Тези данни дават основание да се твърди, че
жертвите са по склонни да търсят помощ от външна институция, но не да търсят решение вътре във фирмата.
В основата са икономическите и социалните причини, които биха последвали от обратната реакция на насилника.
Тревожен е фактът от липсата на мерки за превенция на фирмено ниво. Повече от половината от изследваните лица (56.8%), не знаят да има такива мерки на фирмено/организационно ниво, докато ¼ са напълно категорични, че няма такива. Едва 16.8% споделят за наличието на такива превантивни мерки, разписани в вътрешните разпоредби, в колективните споразумения и др.п. Очаквано медиите са най-масовият източник на информация за наличието и справянето на ситуации при СТРМ (48.8%). Това означава, че начинът, по който медиите поднасят тази информация – обективен и информативно-неутрален, без дискриминационни елементи в съобщенията, или подвеждащ и с елементи на неглижиране на хората по един или друг признак, е важен фактор за постепенното преодоляване на определени видове насилие и сексуален тормоз, или обратно – за затвърждаване на стереотипите и на дискриминационните практики.
Една от първите стъпки за превенция е обучение на мениджмънта и персонала по разпознаване на формите на СТРМ, както и симптомите на насилствено поведение и управление на агресивното поведение.
Всеки втори от изследваните лица има желание да се включи в обучение по тази тема.
Акцентът на съдържанието трябва да включва теми свързани с повишаване на информираността за явлението СТРМ и вредните последици от него (70%), действащата национална законодателна рамка (61.7%), фирмени процедури и механизми по сигнали и жалби (61.7%). С оглед подобряване на защитата от СТРМ всеки втори разчита на силна и ясна фирмена политика по темата.
Повече от 1/3 очакват повече информационни кампании за превенция за повишаване на чувствителността към проблема, а според ¼ са необходими повече обучения с участието на служителите, както и повече инициативност на синдикалните организации за защита и превенция (16.8%) и на КУТ (19.2%).
Пълен текст на доклада може да намерите на официалния сайт на проекта тук.
Съдържанието на статията отразява единствено мнението на авторите и е тяхна отговорност. Европейската комисия не носи отговорност за използването на информацията в публикацията.