СТРМ* - сексуален тормоз на работното място
50 ръководители са включиха в националното изследване в рамките на проект TEAMWORK - 62% са жени и 36% мъже.
Изследваните лица заемат ръководна позиция на високо ниво (22%), средно (50%) и ниско ниво (28%). Според вида на собственост на фирмата /организацията – 32% са представите на обществения сектор, 66% на частния сектор, и 2% са представители на смесена собственост. Според броя на наетите лица, изследваните лица са ръководители в микро и малки предприятия до 50 наети лица (31%), в средни -22%, и в големи над 250 лица – 16%.
Редица изследвания и международни стандарти отчитат, че най-често срещаните форми на насилие в сферата на труда са: психическо насилие (словесен тормоз, обиждане, злоупотреби), сексуален тормоз и физическо насилие. Според оценката на мениджърския екип от всички изброени форми на насилие най-често се среща психическия тормоз на работното място (62%), на второ място се ранжира физическото насилие (18%), и на трето - сексуалния тормоз (2%). На въпроса как се оценява сериозността на проблема със СТРМ, повече от ¾ отмениджърския екип, счита, че е много или донякъде сериозен. Това дава основание да се приеме, че се оценява на висока степен значимостта на проблема. Мениджърите от частния сектор имат превес в оценката за сериозността на проблема (63.6%), докато при обществения сектор оценката е почти два пъти по-ниска (31.3%).
Наблюдава се силно разминаване между мнението на работниците и мениджърите относно оценката за предприетите мерки от страна на предприятието/организацията.
Според мениджърите 48% са категорични, че в предприятието са предприети напълно достатъчно мерки за предотвратяване и реагиране на СТРМ и до известна степен са 36%. Доминира положителна оценка при мениджърския екип, докато при работниците тази оценка е на обратния полюс. За около 36.8% от работниците/служителите, мениджърския екип по-скоро не се е ангажирал с мерки за превенция и борба със сексуалния тормоз.
Важен фактор за разширяване обхвата на явлението е работната среда.
Работодателят/мениджърът е този който задава общия тон на поведението и очертава средата, в която трябва да се работи и какви да бъдат отношенията. Поведението на работодателя / мениджъра налага поведението на всички останали. 42% от мениджърския екип споделят мнението, че стилът на управление може да провокира прояви на дискриминация и СТРМ. Трябва да са отбележи, че за 14% от мениджърите това не възможно.
Работодателите/мениджърите имат ключовото място, при търсенето и предприемането на мерки, и действия за защита, за предотвратяване и премахване, и недопускане на насилие и тормоз на работното място. Работодателят/мениджърът е този, който има възможност да създава правила и при нарушаването, на които да има последствия. Дори да има хора с девиантно поведение и стремеж чрез насилие да постигат целите си, работодателят има възможност да оказва въздействие при подобно поведение. Съгласно ЗЗДискр. работодателят се задължава заедно със синдикатите да разработят мерки, които да са превантивни и да не допускат всякакви форми на дискриминация и тормоз на работното място.
Важното е до каква степен те имат чувствителност по проблема и го поставят като приоритет в програмите си.
Данните от изследването сочат, че 50% от мениджърите приемат СТРМ като личен проблем, който трябва да се реши между двете страни. 92% от мениджърите оценяват проблема за важен и заслужаващ специално внимание, като за 80% при СТРМ трябва да се търсят мерки за решение в програмата на ЗБУТ или чрез следване на съответни вътрешни процедури (78%). Това означава, че мениджърите са наясно, че отговорността за решението при докладване на СТРМ, трябва да се поеме от работодателя/мениджмънта и разписаните от него вътрешни правила.
Данните от изследването отчитат ниска степен на докладване на сигнали от жертви или свидетели на прилагане на СТРМ. Едва 2% от мениджърския екип, споделя че в ръководството на фирмата е постъпил такъв сигнал, но други 20% не знаят за такива, предвид конфиденциалността на проблема. За ¾ от мениджърите не е постъпвал такъв сигнал, което дава основание да се приеме, че жертвите се страхуват да подадат сигнал, защото не винаги се осъзнава, че дадено действие, предприето спрямо тях, представлява сексуален тормоз или друга форма на тормоз, и следователно няма да съобщят за това. Освен това
много жертви на насилие и тормоз не предприемат правни действия заради слабите шансове за успех или поради опасност от репресия.
Както вече беше посочено в мнението и оценката на работниците/служителите, проблемът за насилието и сексуалния тормоз на работното място, не стои на дневния ред на обществото. Българското законодателство задължава работодателя да разработи процедури, които да бъдат следвани в случаи на проява на тормоз или насилие, и които задължително да съдържат:
- Незабавно вътрешно разследване и безпристрастно изслушване.
- Водене на статистика
- Търсене на обратна информация
- Взимане на адекватни дисциплинарни мерки по отношение на извършителите, ако те са работници или служители в същото предприятие.
- Подкрепа на жертвата/те и при необходимост осигуряване на психологическа помощ при реинтеграцията им.
По предварително утвърдена процедура се договаря задължението на Работодателя да изплати парична помощ на жертвата на насилие и тормоз с цел обезпечаване на необходимо лечение.
Като се има предвид разпоредбите в българското законодателство, данните от изследването на мениджърите показват, че за 44% в предприятията/организациите няма конкретно разработени фирмени политики срещу СТРМ. Според тях, конкретни мерки намират отражение във фирмените политика за защита от дискриминация, вкл. по пол (26%), също в Правилника за вътрешен ред и дисциплина (28%), и в Етичния кодекс на поведение и вътрешни процедури срещу злоупотреби и насилие (26%).
42% са категорични, че няма специални процедури за докладване. За около 40%, разработването на система за докладване при упражняване на СТРМ е в рамките на общата процедура за докладване на нарушенията на вътрешния ред и дисциплина. Едва 10% споделят, че има поставена кутия за анонимни сигнали, която се отваря за определен период от време.
За повече от половината от мениджърския екип не се води отчетност на случаите на СТРМ (56%), едва за 22% има изградена вътрешно-фирмена система за докладване. От процедурите за действие в случай на докладване на СТРМ с най-висок тежест се ранжира конфиденциалността на лицето, което е сигнализирало (68%), провеждане на вътрешно разследване и безпристранно изслушване (46%). Пострадалият се насочва към специализирани услуги -психологична помощ (36%).
Подобно на споделеното мнение от работниците и при мениджърския екип за повече от половината от респондентите на фирмено ниво не са въведени мерки за превенция от СТРМ. 30% споделят за наличието на такива превантивни мерки, които се свеждат до предлагането на брушури, фраери и др. за популяризира политиката за борба със СТРМ.
1/3 от мениджърите споделят, че работят със синдикатите и се търси тяхната подкрепа и съдействието, чрез договаряне на клаузи за защита в КТД (14%). Освен това, разчитат на синдикатите да подават сигнали за полагане на СТРМ (20%).
Обезпокоителен е фактът, че
ръководителите не виждат смисъл в обучения на фирмено ниво
като форма за повишаване на информираността за превенция и защита от СТРМ (40%). За около ¼ такива обучения се провеждат, но рядко, не всяка година. Едва 10% споделят, че такива обучения се провеждат всяка година.
Целевите групи за обучение трябва да бъдат както работници така и мениджъри. За около половината основната професионална група е отдел Човешки ресурси, която трябва да премине през подобен вид обучение. Относно съдържанието на модулите за обучение, както работниците, така и работодателите с най-висока степен поставят теми, свързани с повишаване на информираността за явлението СТРМ и вредните последици от него (90%), действащата национална законодателна рамка (96%), права и задължения на ръководителя и на работника (съответно 92% и 90%) фирмени процедури и механизми по сигнали и жалби (82%). Повече от половината от мениджърите заявяват при тези условия, че желаят да бъдат включени в дейности за повишаване на информираността на служителите в борбата срещу СТРМ (52%).
Пълен текст на доклада може да намерите на официалния сайт на проекта - тук.
Съдържанието на статията отразява единствено мнението на авторите и е тяхна отговорност. Европейската комисия не носи отговорност за използването на информацията в публикацията.