Синдикатите в България разглеждат сексуалния тормоз на работното място, като въпрос за защита здравето и сигурността на наетите лица и като специфичен проблем на равнопоставеността на половете на работното място.
Те съвместно с работодателските организации разработват проект за национално споразумение. На този етап, все още не е подписано от национално представителните работодателски организации, но е резултат от усилията и желанието на двете организации (КНСБ и БСК) да се ограничат всички явление на тормоз и насилие на работното място.
Очакванията са този процес да се ускори, а от него следва да се търсят механизми за въвеждане на мерки в националната практика в унисон с прилагането на Европейско рамково споразумение за тормоз и насилие на работното място. Според синдикатите, липсват конкретни мерки за превенция от сексуалния тормоз в Колективния трудов договор (КТД) на национално, секторно и фирмено ниво и следва да се разработят и и въведат. Това все още е нова тема , която не се засяга толкова дълбоко в КТД. Защото КТД дава едни права над законоустановените в Кодекса на труда, докато сексуалния тормоз е само един елемент от една обща разпоредба за неопускане на дискриминация и тормоз при установяване на трудовите правоотношения.
В процеса на преговори в КТД повече внимание се отделя на заплащане и условия на труд, докато това явление остава на заден план, при което не се търсят мерки и не се договарят конкретни клаузи за превенция. Мнението на представителя на работодателските организации, изразено в интервю в рамките на проекта TEAMWORK е, че има успешни практики, които се прилагат в българските компании, особено ако те са поделения на Многонационални корпорации(МНК), в които наред с общата тема за насилие и тормоз на работното място, намират място и конкретни разпоредби, насочени към сексуалния тормоз.
Чрез политиките на МНК се създава атмосфера на нетърпимост срещу всякакви форми на насилие и тормоз.
Тези процеси се управляват от дейността на мениджърите на човешки ресурси, защото там където има среда на конфликти и конфликти, които не се управляват и създават напрежение, страда определено бизнесът. Така че работодателят има интерес да създава политики за превенция на сексуалния тормоз, за да се опитва да управлява тези процеси и да минимизира подобен тип отношения.
Като примери за добра практика представители на синдикатите посочват дейността на синдикалните федерации като например: Съюза на българските учители, Съюз на транспортните синдикати в България (СТСБ) и Федерацията на синдикатите в здравеопазването (КНСБ), които имат подписани секторните споразумения срещу насилието и тормоза на работното място.
Секторът на здравеопазването е първият сектор в България, който систематично се занимава с насилието и тормоза на работното място и включва специфични разпоредби в секторните колективни трудови договори и създаването на комисии за безопасни условия на труд и здраве на работното място. В секторния КТД е разписано, че работодателят, съвместно със синдикатите в здравната служба, трябва да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всякаква форма на дискриминация (пряка или непряка) или физически или психо-социален тормоз и трябва да гарантира условия на труд, които предпазват работниците от хроничен стрес, физически и психически увреждания на работното място. Секторните споразумения определят рамката за колективните споразумения на здравните заведения, като по този начин осигуряват първоначалния импулс за договаряне на по-практични разпоредби на институционално равнище и за налагане на задължителни действия, които трябва да бъдат предприети.
В сектора на транспорта, в резултат на дългосрочна кампания, инициирана от Съюза на транспортните синдикати в Българгия (СТСБ), са подписани специфични споразумения с работодатели за ненасилие над жени. От 2012г. в Колективния трудов договор в транспортния сектор се включва
специална глава "Защита срещу насилието на работното място и равенство между половете",
която съдържа разпоредби за съвместни действия на работодатели и синдикати за предотвратяване на насилието и тормоза в рамките на подхода за нулева толерантност към насилието. В една от клаузите се посочва, че работодателят е длъжен да провежда политика на нулева толерантност към дискриминацията и насилието на работното място в неговите различни проявления - физически, умствени и сексуални. Освен това, работодателят разработва процедури, които следва да бъдат спазвани в случаи на тормоз или насилие и които съдържат:
(1) непосредствено и справедливо вътрешно разследване;
(2) отчетност на случаите на насилие;
(3) обратна връзка;
(4) адекватни дисциплинарни мерки срещу извършителите, ако са служители в същото предприятие;
(5) подкрепа за жертвата и при необходимост, психологическа помощ в процеса на реинтеграция на жертвите на насилие.
На общинско ниво са сключени необвързващи споразумения за съвместни действия за предотвратяване на тормоза и насилието над жени на работното място. Съвместното споразумение със Столична община обхваща сътрудничеството и съвместните действия за превенция на тормоза и насилието над жените в компаниите на градския транспорт. Споразумението е подписано от кметовете на София, Варна, Бургас, Сливен, Габрово. Тези документи са използвани като основа за подписване на допълнителни колективни договори в общински фирми и предприятия, включително в градския транспорт.
В четирите града в България, с чиито общини СТСБ има сключени споразумения (София Варна, Бургас, и Габрово) стартира кампания за повишаване на обществената бдителност срещу насилието. Тя обхваща както градския транспорт, така и пътническия железопътен превоз. Един от успехите на кампанията е, че стикерите с надпис: „Спри основаното на пола насилие на работното място“ са разлепени в автобуси, трамваи, тролеи и влакове. Секторните колективни трудови договори в металургията, минното дело, пощенските услуги, пивоварството и енергетиката се включват клаузи, насочени към насилието и тормоза на работното място съгласно разпоредбите за борба с дискриминацията и равенството между половете.
А кои са социално отговорните бизнеси у нас?
Ръководството на компанията „Нова трейд ЕООД“ е приело конкретен документ срещу тормоза и сексуалния тормоз на работното място. В документа са описани дефинициите за тормоз и сексуален тормоз, както и примери и форми на сексуален тормоз.
Всички ръководители и работници са запознати, като по този начин фирмата се стреми да създаде и поддържа работна среда, в която хората да се отнасят един към друг с достойнство, благоприличие и уважение. Компанията не толерира дискриминация и/или тормоз от какъвто и да е вид, и чрез налагането на тази политика и обучението на персонала цели да предотврати и/или поправи поведение, което е в директно нарушение на тази политика. Всички служители и работници, независимо от техните позиции в Дружеството, са в обхвата на настоящата политика и от тях се очаква да спазват правата и задълженията, както и да предприемат необходимите мерки в случай, че забележат неприлично или неподходящо поведение, в разрез с настоящата политика.
Ръководителите, които позволяват или толерират дискриминация, тормоз или репресивни действия, включително отказ да докладват инциденти, свързани с настоящата политика, са в нарушение на политиката и могат да бъдат наказани с дисциплинарни действия.
Неправителственият сектор толерира такива фирмени политики. Според тях, трябва да се подобрят вътрешните фирмени кампании срещу сексуалния тормоз. До момента, до който работниците станат застъпници на идеята. Когато служителите започна да говорят по темата, обсъждат се конкретни случаи и се търсят правата, тогава има успеваемост.
Съдържанието на статията отразява единствено мнението на авторите и е тяхна отговорност. Европейската комисия не носи отговорност за използването на информацията в статията.