С този въпрос се обърнахме към 151 кризисни центрове, центрове за обществена подкрепа и центрове за социална интеграция и рехабилитация. Получихме отговори от едва 10 от центровете и макар и това да не е представителна извадка, все пак тяхното мнение очертава известни дефицити по отношение на мерките за жени, преживели домашно насилие.

Според проучването има мерки, които отчитат нуждите на конкретни групи жени и те най-често са за издръжка на семейство или самотни родители, преференциални критерии за социални жилища, платени отпуски (родителски или за болногледачи).

Въпреки това практиката на респондентите показва, че че не са разработени ефективни мерки, насочени към социално-икономическо овластяване на жените, преживели насилие от интимен партньор. Липсва чувствителност от страна на работодателите, както и корпоративно обучение за специфичните нужди на жертвите. Необходими са мерки на национално ниво за осигуряване на подкрепа при осигуряване на жилища и заетост с гарантиран доход. Финансова подкрепа относно издаване на заповед за защита и завеждане на дела по ЗЗЛД.

В заключение можем да кажем, че все още липсват ефективни мерки на национално ниво, насочени към социално-икономическо овластяване на преживелите IPV. Има нужда от дейности за повишаване на осведомеността към чувствителния корпоративен свят относно специфичните нужди на тези жени. Все още има пропаст в предприемаческия потенциал като път към финансова независимост.

В тази връзка проектът WEGO3 предвижда по-активното включване на три доставчика на социални услуги за жертви на насилие от интимния партньор. Още този месец 15 социални работници ще преминат обучение по трудови права на жените, методология на работа с фокус група и методология за организиране на „лаборатория“ по политики и мерки.