Истории като от филм на ужасите. Така звучат част от случаите на престъпления в името на честта у нас. Инспектор Десислава Викторова от главна дирекция „Национална полиция“ сектор „Престъпления срещу личността“ ни разказва как процедират органите на реда, когато става дума за толкова чувствителен тип злоупотреби.

*Материалът отразява личното мнение на експерта и екипът по изпълнение на проекта не се ангажира с него

 

  1. Разкажете малко повече за вашата практика, сблъсквали ли сте се с престъпления в името на честта, под каква форма и как се действа при подобни ситуации?

 

Известен ми е случай, при който младоженецът загива при пътно-транспортно произшествие и свекърът, със знанието на свекървата, съобщава на младоженката, че тя трябва да остане в това семейство и затова ще има интимна връзка с бащата на починалия си съпруг. При нейния отказ, те я склоняват да напише предсмъртно писмо и са се готвили да я обесят. Лицата са от ромски произход и от заможно семейство. Престъплението беше разследвано, след като самото момиче беше избягало от насилниците си, заедно с едно момче, с което искаше да продължи живота си и ни потърси, за да заяви за престъното деяние.

 

Друг случай от практиката е убийството на любовницата на бащата от неговия син, за да защити честта на своята майка и фамилия.  Лицата са българи от турски етнос.

Трети случай, при който честта на семейството се явява мотив да бъде извършено убийство, но в един различен ракурс - лицата са от турски етнос - жена иска развод от мъжа си, който е баща и на двете им деца и издържа всички, защото съпругата му не е работила никога. Той заявява, че никога няма да се разведат, защото честта не го допуска. Тя иска развод, защото си е намерила любовник - турски гражданин и иска да живее с него. Отказът на съпруга е ключов момент и турският гражданин идва в България, за да го убие.

За да подчертая ролята на честта при някои семейства, ще спомена и пример със случай, при който по-голямо момче има интимна връзка с момиче и я изнудва с техни актови снимки. В резултат тя е длъжна да му се отдава при всяко негово желание и повикване по телефон. При поредната среща тя отказва да му се отдаде и той я заплашва с газов пистолет, а тя го пробожда с нож в тялото и напуска местопрестъплението. В резултат момчето умира. След разкриване на престъплението, семейството на момичето отказа да я потърси и да се погрижи за нейн защитник, защото считаха, че е опетнена честта на семейството.

Като най-разпространена форма на насилие във връзки, при които младо момиче отива да живее в семейството на своя интимен партньор, се среща побоя или психическия тормоз и заплахи, които се отправят към момичето от страна на нейните роднини, както и от тези на партньора й, за да се пречупи волята или съпротивата на момичето. Също така такива млади булки се поставят и в изолация, като много от тях спират да посещават учебни заведения. Разбира се, за да може да бъде осъществено разследване или да се предприемат действия по превенция - предотвратяване или пресичане на престъпното деяние, е необходимо компетентните правоохранителни органи да получат информация за случващото се. Тези деяния се отличават с голяма латентност - поради затворения семеен кръг на извършителите/насилниците и изолацията на жертвата, са налице различни трудности пред компетентните полицейски органи.

 

  1. В България се наблюдава феноменът детски бракове предимно сред ромските общности, но в голямата си част те не са насилствени, имате ли право вие да се намесвате при подобни ситуации, можем ли да наречем едно такова деяние престъпление срещу личността или в името на честта?

 

Терминът „ранен брак“, добил гражданственост в общественото пространство, по същество означава съвместно съжителство, създаване на семейство, но не и брак по смисъла на Семейния кодекс, предвид обстоятелството, че в много от случаите липсва и е невъзможен юридическият акт за встъпване в брак. В тази връзка, по правилно би било този тип взаимоотношения, т.е. когато поне единият от „съпрузите“ не е навършил брачна възраст (пълнолетие), да се наричат „детски бракове“ или „съжителства с деца“, защото реално момичетата са на възраст под 16 години, или между 16 и 18 години.

Тези бракове са типични за ромската общност, с уговорката, че не всички ромски групи и семейства ги практикуват.

Най-честия довод, който изтъкват самите роми е, че булката трябва да е девствена, следователно колкото по-малка се омъжи, толкова по-добре за честта на фамилията. Освен това, обикновено ранните бракове са последвани и от ранни раждания, предвид обстоятелството, че от омъжената жена се очаква да предостави доказателство, че може да продължи рода, т.е. да роди.

Съгласно българското законодателство това е престъпление. В контекста на превенцията, евентуални виновници, с които би следвало да се работи  следва да се търсят сред родителите и роднините и от двете страни.

Границата между спазване на културни норми, традиции и нарушаването на човешките права е тънка - ромските традиции и манталитет в условията на съвременното разбиране и законовата рамка по отношение на човешките права представляват една област, която в България никой не иска да преподреди, защото се страхува от последствията. Въпреки законодателството, което е категорично в тази насока, институциите, имащи отношение към този проблем, по-често са пасивни и не реагират, като не се налагат съответните законови санкции. В дълбочинен модел, предвид обстоятелството, че ранните и насилствените бракове имат своите корени в образованието, социалната среда, здравеопазването, културните практики и традиции, бедността, участието в обществения живот, личностното развитие, следва да се търсят възможности за превантивни практики и модели на мултиинституционално ниво.

 

В НК българският законодател е регламентирал редица хипотези на разглеждания проблем в чл. 190, чл. 191 и ч.л. 192.

Прави впечатление, че някои изменения и допълнения в посочените текстове, са от миналата година, което говори положително  за ангажираността на българския законодател по темата.

В случаите, когато в резултат на тези ранни съжителства "бракът е консумиран" - се прилагат правните норми, разписани в Раздел VIII "Разврат" от НК - чл.149 - 151, където са предвидени различни хитези.

Някои от описаните по-горе деяния по своята същност представляват вид домашно насилие, но за съжаление броят на потърсилите защита по ЗЗДН ромски жени е много малък, бих казала незначителен. Причината за това не се корени само в незнание на законодателството, необразованост, а най-вече в семейството, като затворено микрообщество и неговата чест. Момичето е длъжно да се подчини, защото иначе ще бъде изгонено от вкъщи или продадено за проститутка. При „сключване на брака“ се наблюдава и сексуално насилие, като в повечето случай момичето бива изнасилено или принудено да спи с мъжа си. Наблюдават се сред всички ромски групи - йерлии, рудари, калайджий и милет.

За съжаление, към настоящия момент не е разработен и не се прилага чекс лист за оценка на риска от подобни престъпни деяния. Предвижда се да се изготви такъв за случаите на домашно насилие, като се надявам той да може да се прилага и при тези казуси.

 

След получаване на адекватна информация за извършено престъпление по тази линия от компетентен орган,  трябва да се изготви докладна записка от полицейския патрул, посетил сигнала. След това полицейският инспектор (кварталният) посещава семейството, за да получи допълнителна информация и снеме сведения от родителите и момичето. Всички събрани материали се изпращат в прокуратурата с мнение за образуване на досъдебно производство. В случай, че прокурора прецени, че са налице необходимите законови основания, образува досъдебно производство, което се води съгласно Назателно-процесуален кодекс.

 

 

  1. Какво се случва с извършителите след като МВР се задейства при подобни прояви и смятате ли, че мерките са достатъчно ефективни?

 

Множеството от „ранните бракове“ се сключват неофициално, не се регистрират и е невъзможно тяхното отчитане чрез някоя от стандартните системи за събиране на данни.

Тези бракове често са аранжирани или насилствени, като много често самите родители инициират тези форми на съжителство.

 

Считам, че в контекста на превенцията, евентуални виновници, с които би следвало да се работи,  трябва да се търсят именно сред родителите и роднините и от двете страни.

 

Цената, която отделната жертва и обществото заплащат, при извършването на подобни деяния, следва да бъде изчислена при отчитане на обстоятелството, че едно ранно съжителство представлява безусловно вредна и незаконна практика, свързана с най-разпространената форма на сексуално насилие, особено за момичета, която води до ранна бременност, потенциална възможност от заразяване с полово предавани инфекции и болести, ранно отпадане от образователната система, социална изолация и заробване на момичетата.

 

 

  1. На база на вашата практика кой би бил най-успешният механизъм за прекратяване на злоупотребите в името на честта?

Освен споменатите процедурни пречки и затруднения, свързани със самото законодателство или неговото прилагане, в своята ежедневна работа за превенция - предотвратяване и пресичане, както и разкриване на подобни престъпни деяния, компетентните институции и специалисти се срещат и с препятствия, произтичащи от начина на мислене на общността, както и трудности, свързани с планиране, координация и ефективност на съвместната работа с други специалисти.

 

По мое мнение, с цел намаляване и предотвратяване на ранните бракове и злоупотреби/насилие в името на честта, които се оправдават със запазване на семейната чест, традиции, морал, следва да бъдат организирани и провеждани информационни кампании; да се разработят образователни програми; да се предвидят по-строги санкции за родителите и роднините; да се постави акцент върху превантивна работа в ромските училища, чрез въвеждане на обучение по сексуално и репродуктивно здраве; да се обосноват и предложат законодателни промени - спиране на детски и социални помощи и други мерки.

 

Задължително  една от целевите групи, с които би следвало да се работи са именно извършителите и общността. Доста трудно ще се промени мисленето и поведението им, като най-вече голям отпор ще има сред по-възрастните, в случая това ще са бабите, дядовците и родителите на „младоженците“. Но това следва да бъде целенасочена и многогодишна кампания, като основата е в образованието.

Голяма част от момичетата с „детски бракове“ отпадат от училище, защото забременяват, раждат и трябва да отглеждат детето/децата си, като отделно от това имат задължения към съпруга си и неговото семейство - основно домакинска работа -  да чистят, да перат и да готвят.

 

Предвид полиаспектността на разглеждания феномен, не всички специалисти, които са ангажирани за противодействие и разкриване на подобни престъпления в България, са наясно с всички особености, които подобни случаи имат. В тази връзка и с цел завишаване на тяхната подготовка, запознатост, умения, е необходимо да бъдат провеждани специализирани обучителни курсове и семинари с участници от различните компетентни институции и НПО; разработени учебни пособия; провеждани  срещи с представители на ромски НПО, както и ромски лидери, самата общност и не на последно място повече опит и практика с възможност за научаване, споделяне и прилагане на добри практики по темата.

 

С цел пълнота на изложението е необходимо да бъде посочено, че е разработен и се прилага Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаите на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, но работата следва да бъде значително подобрена с практически акцент.

 

Следете още информация на сайта на проекта, както и на  www.activecitizensfund.bg

Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за развитие на устойчиви общности и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. "