През м. април сдружение „Корективи“ изготви аналитичен доклад с резултати от проведено проучване сред експерти чрез дълбочинни интервюта.
Основните въпроси, които интересуваха изследователите, бяха какво разбират експертите под „насилие в името на честта“; кои са рисковите фактори за разпространението на злоупотребите в името на честта, каква е оценката на специалистите относно нивото на разпространение на феномена в страната, както и да се опише социално –демографският профил на рисковите групи, да изследва мнението на експертите за взаимодействието, запознатостта и подготвеността за работа върху такива случаи и накрая да се обобщят получените препоръки.
В интервютата участваха 24 експерти, работещи по случаи на насилие в името на честта или имащи отношение към темата. В това число представители на МВР, Агенция за социално подпомагане, Международна организация в областта на миграцията, адвокати, учители, академични изследователи, психолози от кризисни центрове и т.н.
Настоящото проучване установи, че експертите нямат единна позиция по отношение на това какви феномени се включват в понятието „злоупотреби в името на честта“.
Понятието „насилие в името на честта“ обобщава в себе си различни по характер злоупотреби заключват експертите. Според движещия мотив за извършването им, условно можем да ги разделим на два вида – с цел превенция на нежелано поведение или с цел санкция на действия, които вече са нарушили семейната чест. „Превантивните“ форми на насилие в защита на семейния морал основно включват ранните принудителни бракове и контрол на сексуалността. За разлика от тях, някои от санкциониращите проявления на насилието в името на честта се характеризират с голяма степен на жестокост като убийства или генитално осакатяване. Тези два вида злоупотреби предполагат различни стратегии за борба. Докато при проявите на насилие с цел превенция от първостепенно значение са информационните кампании за повишаване на общественото съзнание, то при формите на насилие с цел санкция, водещи следва да бъдат наказанията за извършеното насилие.
За успешната борба със злоупотребите в името на честта в страната важна предпоставка е експертната общност да осъзнае спецификите при това насилие. Добра практика в тази насока би било взаимодействие с институциите и по-специално структурите на полицията, АСП и здравните медиатори, за да се постигне по-висока информираност сред тези специалисти. Следователно, сред експертната общност следва да се изгради по-широк консенсус и информираност за насилствеността в тези бракове. В противен случай поради различната позиция на експертите ранните принудителни бракове могат да се окажат „препъни камък“ в битката с насилието в името на честта в България.
Като живеещи в определено общество, хората са в много по-ниска степен склонни да разпознават злоупотребите в името на честта сред социалните групи и културните традиции на обществото, в което живеят, отколкото да го идентифицират в другите държави, става ясно още от изследването.
Ако при борбата с подобен тип насилие не се постави ясен фокус върху по-разпространените форми и злоупотреби и не се работи директно с рисковите групи, съществува риск да се подцени неговата сериозност в обществото. Затова следва да се изработят стратегии за борба с формите на насилие на честта, срещащи се в страната. Така например, за България проблем представляват ранните насилствени бракове, а не заливане с киселина поради посрамване на семейната чест.
Повечето от интервюираните експерти са на мнение, че злоупотребите в името на честта в страната не са широко разпространени, а са по-скоро присъщи на затворени и маргинализирани социални групи. Две подобни рискови групи са ромската общност, бежанците и търсещите закрила лица в България. Мъжките фигури в семейството – баща, брат, понякога съпруг, са основните извършители на актове на насилие в името на честта. Експертите в проучването разглеждат последиците за жертвата от преживяното насилие в името на честта само в индивидуален план – като намалени социални шансове в живота. Същевременно, експертите на терен споделят за положителни трансформационни процеси в самите общности, в които се среща насилие в името на честта. Подобни събития са породени от опит в чужбина или запознаване с друг начин на живот, различен от този, с който индивидът от общността е свикнал. Именно затова трябва да се работи за представянето на нови модели на поведение за представителите на рисковите групи. Това може да играе ролята на предпоставка за промяна на нагласите към насилие в името на честта.
Концентрирането на усилията върху преодоляване на най-разпространената форма на насилие, основано на общностни подбуди у нас – ранните бракове – би постигнало положителен ефект върху живота на най-голям брой хора според интервюираните. Включването на хора от общността като длъжностни лица (здравни медиатори, учители), имащи отношение и с проблемите на насилието в името на честта, значително би подпомогнало по-ранното откриване на тези случаи. Така по-лесно ще се спечели доверието и подкрепата на самата общност.
Мерки за ограничаването на ранните бракове са съкращаване във времето за реакция при идентифицирането на подобни случаи и приемането в законодателството на по-високи наказания за извършителите.
Получаването на образование значително ограничава възможностите за ранните принудителни бракове и другите форми на насилие. Основните конкретни предложения за законодателни промени са свързани с по-строгите наказания при ранните бракове и приемането на Истанбулската конвенция за ограничаване на домашното насилие.
Интервютата и аналитичния доклад са проведени в рамките на Дейност 1: Анализи на ситуацията в България и Норвегия по отношение на злоупотребите в името на честта.
За да научите повече, прочетете целия доклад тук:
Следете още информация на сайта на проекта, както и на www.activecitizensfund.bg
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за развитие на устойчиви общности и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. "