Кризата Covid-19 преобрази ежедневието на повечето хора по цялата планета и подчерта много от минусите на социално-икономическата система, предшестващи вируса, които в голяма степен бяха игнорирани. По-конкретно, тя показа несигурността на много от най-важните работници за продължаващото съществуване на обществото - тези, които осигуряват здраве и грижи, отглеждат и събират храна, доставят стоки и извозват отпадъци.
Твърде често срещана във всяка от тези области на работа в цяла Европа е липсата на защитни материали против инфекцията, липса на тестове, хигиенни условия на труд, често в стресови условия и в условия на високо напрежение, когато извънредният труд е норма, а правата на работниците и възможността за колективно организиране са допълнително отслабени.
Хората, които са извън своята родина, са несъразмерно представени във всяка една от тези несигурни, но основни дейности, независимо дали са сезонни селскостопански работници или работници в сферата на грижите, които работят с възрастни хора, дали са чуждестранни студенти, обикновени работници с някакво заплащане или са доктори и медицински сестри, работещи в държава, различна от тази на произход.
Този май с изключителните си обстоятелства, трябва да стане повратната точка, в която тези условия да бъдат денонсирани като неприемливи, където и да било по света и да се призове за трансформация на икономиката и нейните приоритети, при излизането от кризата Covid – 19.
Неотдавнашните скандали около сделките, направени от западноевропейските правителства и градове за включване на селскостопански работници и такива, ангажирани в сферата на грижите, всички от източноевропейски държави, в лоши санитарни условия, привлякоха общественото внимание към проблема, но не направиха достатъчно, за да променят тези практики.
Съществува опасност при преминаването на първата фаза на пандемията бързо в тези сектори да бъдат върнати още повече такива работници от цяла Европа при опасни условия на извънредна ситуация, в които техните права не са защитени. Това включва не само опасност от силен натиск да се върнат към „нормалното“ и да се рестартира икономиката, а също и за здравето, безопасността и благополучието при работа, особено за онези работници мигранти, за които националните правителства изпитват по-слабо чувство за отговорност.
В края на 2019 г. Европейският съюз обяви началото на работата на Европейския орган по труда с мисията да гарантира принципите на европейския социален стълб, включително здравословни и безопасни условия на труд, достойни заплати, равенство между половете, сигурна заетост и социален диалог. Това закъсняло съобщение от края на Комисията Юнкер прозвуча като признание за поне някои от недостатъците на Съюза още от финансовата криза, стартирала през 2008 г.
След като ЕС отново бе разкритикуван за липсата на солидарност и планиране през последните кризи, ние призоваваме Европейския орган по труда да поеме инициативата да гарантира, че тъй като кризата Covid-19 рискува да задълбочи неравенството между хората на работното място, решителната и координирана държавна намеса може да използва възможността за трансформиране на европейската икономика по начин, който прави работата по-справедлива и по-безопасна, както за европейците, така и за всички мигранти.
Синдикатите, организациите на работниците и гражданското общество като цяло трябва да направят връзките между необходимата трансформация на световната икономика, така че тя да стане безопасна, справедлива, демократична, но и екологично устойчива. Това е дневният ред на едно поколение, което вече има горчив опит от комбинацията и мултиплицирането на финансови, здравни и екологични кризи. Едно поколение, което казва „НЕ“ на несигурността в новия свят, който градим заедно.
[1] https://euroalter.com/may-day-call-rights-workers-without-borders/