Насилието, основано на пола е проблем неизменно свързан с липсата на равнопоставеност между мъжете и жените и най-често с икономическата зависимост между партньорите в една връзка, която много често може да бъде причина за насилие и злоупотреба. На 26 април 2016 г. България прие Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, който цели да гарантира равни възможности за двата пола. Какво постигна страната 4 години по-късно и какво още е необходимо за постигането на златна среда?
Най-лесно отговори на тези въпроси можем да дадем чрез Индекса на равенството между жените и мъжете на Европейския институт за равенство между половете. През 2015г. преди приемането на Закона за равенство на жените и мъжете България отбелязва напредък и се придвижва с 4 позиции напред в сравнение с предишното издание през 2012 г., с резултат от 38,5 %. За сравнене през 2019 г. страната вече отбелязва сериозно подобрение с индекс 58.8%. Този резултат, макар и по-висок, все пак остава под средния за ЕС.
Какво означава това?
Един от основните приоритети на Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в България 2016 – 2020 е повишаване на участието на жените в пазара на труда и равна степен на икономическа независимост. В началото на периода жените продължават да съставляват огромен дял от работната сила в нископлатени сектори и да бъдат слабо представени на позиции, свързани с вземането на решения.[1]
Коефициентът на заетост на 15 и повече навършени години при жените е доста по-нисък от този на мъжете, като през 2018 г. коефициентът на заетост при жените (46.9%) е с 11.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете (58.4%).[2]
През същата година в първа квалификационна група „Ръководители“ около 61% от заетите са мъже, в групата на „Специалисти“ преобладават жените – 65,4%.[3] Можем да кажем, че в последните години се запазва тенденцията тази процентна разлика да намалява и все повече жени заемат ръководни позиции.
Водеща приоритетна област в Стратегията е и Намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите. По-високата безработица сред жените води до редица други негативни последици – повишава се рискът от изпадане в бедност на жените, поради невъзможност да си намерят работа, социална изолация и т.н., което от своя страна увеличава вероятността да станат жертви на насилие, основано на пола, особено на домашно такова.[4] Във всички икономически сфери обаче освен „Строителство“ и „Администрация и спомагателни дейности“ все още се отчитат по-високи средни заплати при мъжете отколкото при жените.
Защо всичко това е важно?
Овластяването на жените спомага за намаляване на случаите на насилие, за стимулиране на увереност от страна на нежния пол да подава сигнали и да търси подкрепа, закрила и разбиране. Дали това се случва на практика?
Макар и всички институции да работят за преодоляване на този проблем, в страната все още няма достатъчно кризисни центрове (13), а те самите нямат достатъчен капацитет. Ето защо в края на 2019г. специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени Дубравка Симонович изрази своето притеснение от ситуацията в страната. [5]
Според нея все още наблюдаваме нисък дял на подадени сигнали за домашно насилие, а освен това България е една от малкото държави в ЕС, които не ратифицираха Истанбулската конвенция. Експертката смята, че това се дължи на ниската чувствителност на обществото към насилието над жени.
Въпреки това има и лъч надежда – според Индекса на равенството между жените и мъжете на Европейския институт за равенство между половете разликата в заплащането между жените и мъжете в България е едва 14%, но се увеличава в секторите, изискващи по-ниско образование. Средната разлика в месечното заплащане в ЕС през 2019 г. е 20%.
Това е положителна новина за всички жени, които се притесняват да напуснат насилствена връзка заради своята финансова зависимост. Все повече работодатели стават все по-чувствителни към проблемите на жените, преживели насилие, и се стремят да отговарят на нуждите им. Това е нещо, което се стремим да насърчаваме и в рамките на проекта WEGO2, защото само заедно съвместно с бизнеса, можем да постигнем пълна икономическа независимост на жените, излизащи от насилствена връзка с интимния партньор.
[1] НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ 2016 – 2020 г
[2] Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България 2018 г.
[3] Пак там
[4] НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ 2016 – 2020 г.
[5] https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/10/21/oon-bylgariia-e-tolerantna-i-nechuvstvitelna-kym-nasilieto-nad-jeni.426883