Всяка четвърта жена в САЩ изпитва сексуален тормоз на работното място през даден етап от живота си, дори според най-консервативните оценки. Сексуалният тормоз също може да предизвика високи финансови разходи за отделните работници, към които е насочен.

Тези разходи могат да бъдат загуба на работа, риск от  безработица , по-ниски доходи, пропуснати възможности за кариерно развитие, принудителна смяна на работа и загуба на обезщетения, осигурявани от работодателя като здравно осигуряване и пенсионни вноски. Финансовият ефект  от  сексуалния тормоз на работното място може да бъде пагубен и дълготраен за жертвите, ограничавайки кариерния им напредък и застрашавайки икономическата им сигурност по време на техния трудов живот чак до пенсиониране. Краткосрочния и дългосрочния ефект  върху икономическата стабилност на нискоквалифицираните и нископлатени работещ може да бъде особено тежък.

Независимо от изследванията  за въздействието на сексуалния тормоз на работното място върху здравето и представянето на отделните лица и за финансовото изражение на сексуалния тормоз за работодателите, малко се знае за осезаемите финансови разходи на самите потърпевши лица. Доклада на Института за изследване на женски политики запълва тази празнина чрез предоставяне на нова информация за икономическите разходи от  сексуалния тормоз на работното място. Въз основа на задълбочени интервюта с 16 души, преживели сексуален тормоз на работното място, както и с експерти, този доклад очертава подробните пътища, които водят до финансови разходи за отделните работници в резултат на сексуален тормоз и възмездие на работното място. В доклада се посочват и изводи от анализ на съществуващата информация по темата. Докладът дава и  препоръки относно следващите стъпки за по - нататъшни изследвания.

Ключови акценти:

  • Цената на сексуалния тормоз и отмъщението на работното място е особено висока за работниците, напуснали добре  платени, доминирани от мъже достигайки 1,3 милиона долара за чирак в строителството. Докато в много доминирани от жени бизнеси, като напр. в сферата на услугите, където по-ниските доходи и по-ниското качество на работа са често срещани, разходите за една жена, принудена да остане без работа през целия живот възлизат на над 125 600 долара.
  • Загубата на работа и безработицата поради сексуален тормоз и отмъщение на работното място въздействат главно върху личните разходи. Всички интервюирани са загубили поне веднъж или им се е наложило принудително да сменят работата си. Цената на една година безработица за чирак в строителството се превръща в загуба за цял живот от 230 864 долара поради загуба на заплатите и пропуснати обезщетения.
  • Загубата на ценни пенсионни и здравноосигурителни обезщетения е често срещано явление. Загубата на поемана от работодателя здравна застраховка принуждава много от интервюираните да се откажат изцяло от здравеопазването и терапията (тъй като не могат да си го позволят) или да платят високите разходи от своя джоб. Намалените пенсионни и осигурителни вноски допълнително водят до по-ниска икономическа сигурност в напреднала възраст.
  • Принудителната кариерна промяна може да наложи разходи за допълнителна квалификация и придобиване на правоспособност. Тези разходи достигат почти 70 000 долара за една жена, включвайки преките разходи за двугодишно обучение за придобиване на образователна степен в общността плюс загубени печалби за тези две години
  • Сексуалният тормоз на работното място повлиява и разликата в заплащането по пол. . Казусите от доклада показват как жените са изтласкани от добре платена кариера-включително в области, доминирани от мъже като строителство и ИТ към по-нископлатена или по-малко редовна заетост.
  • „Първоначалните“ или последващи разходи в случаи на сексуален тормоз са особено тежки за тези, които работят на нископлатени и несигурни работни места. Загубата на ползи води до по -високи финансови разходи, по -нисък кредитен рейтинг , нарастващ дълг по студентски заеми, връщане на автомобили, изгонвания от жилища, включително временна бездомност и намалена пенсионна сигурност.
  • Политиките, предназначени да предотвратят сексуалния тормоз на работното място, не работят. За всеки интервюиран индивид опитът, в резултат на преживян тормоз води и до допълнително травмиране – неефективна подкрепа от страна на експертите, които е трябвало да помогнат. Дори о по-лошо опитвали са се да отмъстят на служителите, които са били тормозени.В допълнение към това можем да включим високите разходи за процесуално представителство, липсата на информация и несигурността относно имиграционния статус.
  • Изследването потвърждава често срещаните рискови фактори за сексуален тормоз и отмъщение. Интервюираните лица многократно цитират подобни обстоятелства, включително работа в индустрии, доминирани от мъже, на физически изолирани работни места, в ситуации на значителен дисбаланс на властта, включително поради имиграционен статус, в индустрии без ясни канали за докладване на тормоз поради подизпълнители, франчайзинг и други децентрализирани структури за заетост. Често тези рискови фактори се припокриват.
  • Липсата на национално представителни данни за сексуалния тормоз и неговите разходи - както за хората, така и за по -широката икономика - е неприемлива. Липсата на източници на данни не позволяват анализ относно разпространението или последиците по професия и промишленост. Не можем да говорим и за данни, които са достатъчно подробни, за да се анализират и изследват напълно междусекторния характер и въздействието на тормоза върху жените, мъжете и небинарните хора, които се сблъскват с тормоза. Такива данни са спешно необходими за установяване на критерии и да ни позволяват да следим напредъка в справянето с тормоза във времето.

Целия доклад на английски език можете да свалите от тук: https://iwpr.org/wp-content/uploads/2021/07/Paying-Today-and-Tomorrow_Charting-the-Financial-Costs-of-Workplace-Sexual-Harassment_FINAL.pdf