Локдаунът е дал отражение и върху обучителния процес.
Това става ясно от направено теренно проучване в рамките на проект ReCAP (Recovering Inclusion Through Creativity After Pandemic).
Анкетите бяха направени в Брезник и Радомир, където регионалните младежки работници се срещнаха с представители на местна власт, младежки неправителствени организации, образователни експерти (учители, медиатори, болногледачи), здравни специалисти и други.
Основна цел бе да се провери как пандемията се отрази на психическото състояние на младежите от региона и как се чувстсват те в постпандемична среда. Близо 60% от интервюираните работят с малцинствата, а около 1/3 с младежи, които нито учат, нито работят от т.нар. NEETs група.
Анкетираните посочват като "положителен" аспект на кризата с COVID-19, че пандемията е помогнала в определен аспект подобряването на взаимоотношенията.
21 респонденти, ангажирани главно с NEETs и малцинства, са отбелязали подобрение в отношенията най-вече в семейството, както и в партньорските взаимоотношения, така и по отношение към самите себе си.
Това е изключително интересно предвид факта, че проучванията на национално ниво отбелязват почти само негативни последици от ковид кризата.
Областите, за които в момента от страна на младежите се търси подкрепа са образователна подкрепа – 76% от анкетираните (19), трудова ориентация - 64% (16) и подкрепа за психическото здраве и емоционалното благосъстояние – 56% (14).
Според респондентите в местен контекст от изключителна важност са дейности като : курсове и учебни дейности (72%), развлекателни дейности и дейности в свободното време (64%) , възможности за стаж (40%).
Любопитно тук е, че над половината от анкетираните смятат художествените и културни инструменти за полезни и мотивиращи за младите хора.
От получените отговори можем да направим извода, че респондентите виждат необходимостта от активни и адекватни действия при работа с млади хора и единият аспект е в посока на използването на инструменти на изкуството и творческите индустрии. Много от експертите смятат,че след пандемията се е задълбочил съществуващия и преди това феномен на „демотивираните млади хора“.
На база на направеното теренно проучване предстои да се потърсят инструменти за надеждно включване на младежите в постпандемична среда със специален акцент върху представители на маргинализирани групи. Такъв тип изследване бе направено в още няколко европейски страни като изводите ще помогнат на нас и нашите колеги да подберем максимално ефективни и творчески подходи, чрез които да активизираме тийнейджърите, а заедно с младежките работници в България, да приложим пилотно моделите в градовете Брезник и Радомир.