Резултатите от проведено изследване на Националeн център по обществено здраве и анализи на тема «Въздействие на пандемията от covid-19 върху психичното здраве на гражданите на Република България» показват отчетлив ръст на продажбата на психотропни медикаменти, сред които транквилизатори и антидепресанти, които действат успокояващо, премахват тревогата, страха, безпокойството и други нарушения в емоционалната сфера, което свидетелства за скрита болестност и общо повишена тревожност. Периодът е белязан с нарастване на броя на посещенията при невролог и психиатър.

Забелязва се и отчетлив ръст на случаите на домашно насилие в условията на локдаун като особено отражение то дава и върху децата. Според статистика на „Анимус“ през 2020 г. в условията на локдаун на националната телефонна линия за защита на деца от насилие e отчетено 150% увеличаване на обажданията от деца, а броят на децата, жертви на сексуално насилие, е нараснал с 30% по време на пандемията.

Не на последно място COVID-19 провокира и самоубийствени действия у редица млади хора. Сред евентуалните причини са зачестяването на домашното насилие и повишената консумация на алкохол.

В известна степен можем да кажем, че това се дължи и на инфодемията, тъй като наличието на прекалено много информацията по ковид проблема, затрудни значително намирането на адекватни решения и предизвика деструктивни действия сред известна част от населението.

Тийнейджърите демонстрират отговорност в поведението си въпреки изживявания гняв от затварянето по домовете. Според тях ситуацията не е толкова опасна, колкото се представя и че има значително медийно преекспониране. Тази обща нагласа е в основата на преживяваните емоции и избор на стратегии за справяне, споделянето на конспиративни теории и позицията за разпознаване и споделяне на фалшиви новини.

Ето някои от най-важните изводи по отношение на тийнейджърите и техният начин за справяне с пандемията:

  1. Дейностите, които носят баланс на тийнейджърите, са комуникацията онлайн, общуването с близките и дейностите, които осмислят ежедневието им - намиране на забавления в противовес на водещото място на скуката и еднообразието.
  2. По отношение на споделянето на конспиративни теории се наблюдава много интересен момент. Тийнейджърите са склонни да споделят такива, които са по-близки до тях и да бъдат резервирани към такива, които не се вписват в ежедневната им перспектива – например, че коронавирусът има връзка с 5G мрежата.
  3. Споделянето на фалшиви новини и конспиративни теории е особено важно като тема при тийнейджърите предвид личната им убеденост в правилността на мнението им, което ги излага на риск в по-висока степен. Важно е да се избягват информация и действия, които пораждат съмнения и противоречивост и така се превръщат в благотворна среда за търсене на алтернативни обяснителни модели.
  4. В ситуацията на извънредно положение тийнейджърите изпитват много повече негативни емоции: скука, раздразнение, самота, страх и тревога, гняв, разочарования, песимизъм и ирония, безполезност и безпомощност в сравнение с обичайното ежедневие.
  5. Основната изживявана липса за тийнейджърите в условията на извънредно положение са приятелите и излизането, които са свързани с комуникацията и опознаването на света.
  6. Общата тенденция показва, че в ситуация на криза тийнейджърите проявяват предпочитане към официалните български източници на информация и на следенето на официално оповестяваните данни.