Той е Владимир Георгиев и макар да е едва в първата половина на двадесетте, вече има свой собствен бизнес не къде да е, а на село, а идеите му за разрастване на семейното стопанство нямат край. Той е част от новата вълна смелчаци, които още много млади решават да опитат да създадат нещо свое далече от големия град и да печелят чрез усърден труд и много, много хъс за развитие.
Още когато са в гимназията Влади и сестра му решават, че искат да имат свой бизнес, в който да участва цялото им семейство. Родителите им работят в Испания и това допълнително мотивира младежите да създадат условия, така че майка им и баща им да се приберат в България. Тяхното родно село в община Радомир има дълга история на отглеждане и производство на чесън, което ги мотивира да се насочат именно към тази култура.
„Нещата се оказаха доста по-сложни отколкото в нашите представи“, споделя Влади. „Непрекъснато се закъснява с документи, изпускат се срокове, бумащината е сериозна. След това идва и неспирната работа на полето“. През първата година той работи почти сам, а земите, които обработва, са разпокъсани на няколко места в селото и транспортът се оказва сериозно предизвикателство. Реколтата все пак е факт още тогава – чесън има, но не и кромид лук, какъвто семейството също е било засадило. „Беше трудно, но се мотивирахме още повече и не си и помислихме за отказване.“
Влади и неговите родители нямат никакъв опит в областта на земеделието, когато започват. Родителите му са отглеждали овошки в Испания, но за кратко, а неговите баба и дядо са произвеждали плодове и зеленчуци за собствени нужди..
Ключът към успеха тук е колективният опит.
Чесънът е дългогодишен поминък на хората от Долни Раковец. Голяма част от полетата от години се засаждат предимно с чесън като в миналото всяко домакинство е отглеждало за собствени нужди, както и за продан. Бабите от селото са насреща за съвети – кога е време за садене, а кога за вадене, какви са тънкостите. Днес семейството на Влади само може да открие отговорите на тези въпроси, защото тези знания са им предадени от предишните поколения. „Важно е да се улови влагата в началото, а най-лесният начин да разберем, че чесънът е готов е когато самия той, листата му "легнат" върху земята“, разказва младото момче.
Неговите виждания, както и тези на сестра му, значително се различават от тези на по-възрастните. Опитват се да въвеждат нови и различни методи на популяризация на своята работа. Искат да използват модерна техника, но и да разчитат на ръчния труд, защото той придава допълнителна стойност на целия процес. Техният чесън е част от мрежата Slow Food Bulgaria, която събира ценни автентични български продукти, така заедно с техни колеги участват в редица фермерски пазари в страната и популяризират своя продукт и дейност.
Съчетанието на младежкия ентусиазъм и иновативност с опита и традицията правят семейството страхотен екип. Влади споделя, че прави редица презентации на своите идеи пред родителите си докато постепенно не започнат да одобряват идеята.
„Фактът, че ще сме всички в това начинание допринесе най-силно за нашата мотивация“, категоричен е младежът.
Той дълбоко вярва, че тепърва ще развива своя земеделски поминък, ще модернизира техниката и методите на работа и ще достига и до по-далечни пазари, защото е убеден в качествата на техния продукт. Възнамерява да започне да произвежда и черен чесън и да го популяризира в България – несъмнено той е нещо непознато и екзотично, оказва се и многократно по-полезно от обикновения чесън, който познаваме.
А защо точно земеделие на село? Какво ще кажат хората?
В България все още се смята за непрестижно да работиш в сектор земеделие и да живееш на село или в провинцията. Влади обаче разбива тази стигма, защото за него селото е приятно и леснодостъпно място. „Плодородните ни земи, известният ни чесън и минералната вода от своя страна ще доведат много туристи и името Долни Раковец ще стане силно популярно.“
Разчита на подкрепата и на свои приятели, които му помагат при нужда. Наблюдава и, че все повече негови връстници проявяват интерес да се занимават със земеделие и се надява тази тенденция да се задържи. Не се интересува от всеобщото мнение, защото по негови думи щом си създал план и вярваш в него, просто трябва да работиш, а развитие има както в големия град, така и на село.
„На село е по-приятно за почти всеки човек. Чистият и свеж въздух, свободата, спокойствието, което имаш. Тези неща в големия град не можеш да получиш, това е доста хубаво предимство. Първата крачка може би е постепенно хората да се връщат на село, за да живеят там. Останалото постепенно ще се случи“.
Влади съветва своите връстници в никакъв случай да не се отказват от мечтите си, а да ги преследват, каквито и да са те. Според него усърдната работа, постоянството и вярата са много важни, а „рано или късно, успехът идва“!
Проектът RAISE Youth, изпълняван от Центъра за развитие на устойчиви общности, обхваща над 500 младежи на възраст между 18 и 29 г., живеещи в общините Перник, Брезник, Трън, Радомир, Земен и Ковачевци, които нито работят, нито учат в момента. В неговите рамки те преминават различни обучения по кариерно и личностно развитие, като на най-активните 20 участници се предоставя допълнителна обучителна и менторска помощ за стартиране на собствен бизнес.
The RAISE Youth project is funded by Iceland, Liechtenstein and Norway through the EEA and Norway Grants Fund for Youth Employment.
Проектът RAISE Youth се финансира от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Фонда за безвъзмездна помощ на ЕИП и Норвежки фонд за младежка заетост.