Центърът за развитие на устойчиви общности (ЦРУО) организира обществен диалог в София, посветен на предизвикателствата пред политическото и гражданското участие на ромските жени и възможностите за тяхното по-активно включване в демократичните процеси.
Срещата събра представители на гражданския сектор, ромски активисти, общественици и политически представители, за да потърсят заедно решения за по-представителна и приобщаваща демокрация.
На 10 ноември 2026 г. в София се проведе обществен диалог на тема „Демокрация на включването“ (Community Dialogue on Inclusive Democracy), организиран от Центъра за развитие на устойчиви общности (ЦРУО) в рамките на проект HER Democracy.

В събитието се включиха представители на неправителствени организации, граждански активисти, един действащ народен представител от ромски произход и бивш народен представител от ромски произход.
Основният фокус на дискусията беше поставен върху участието на ромските жени в изборите, местното самоуправление, структурите за вземане на решения и гражданските движения, както и върху пречките, които ограничават тяхната активност и представителство.
Ромските жени – от невидимо присъствие към реално участие
Срещата беше открита от Лиляна Ковачева – фасилитатор от ромски произход, която подчерта значението на дългогодишното сътрудничество с ЦРУО в областта на политическото овластяване на ромските жени.
Специален гост на събитието беше народният представител Марин Тихомиров, който сподели лични наблюдения за предизвикателствата пред ромската общност и необходимостта от изграждане на устойчиво местно лидерство.
В своето изказване той започна с благодарност към майка си, която сама е отгледала седем деца и ги е възпитала като честни и работливи хора. Личният пример беше повод да постави въпроса за силата на жените в ромската общност и същевременно за липсата на достатъчно самочувствие и възможности те да заемат лидерски позиции.
„Ромите могат много!“, беше един от основните акценти в неговото послание.
Тихомиров обърна внимание и на устойчивите негативни стереотипи за ромските квартали, които често се представят единствено през призмата на престъпността и социалните проблеми. Според него подобни представи не отразяват богатата култура, човечност и солидарност на общността.
Той сподели и конкретни примери от квартал „Филиповци“, свързани с трудностите при колективното отстояване на права. Сред тях беше проблемът с високите сметки за вода, начислявани въз основа на неактуални данни за живущите в домакинствата, както и нерешените въпроси около собствеността и узаконяването на жилищата.
Като особено важен приоритет народният представител открои необходимостта от самоинициатива и изграждане на местни общности, способни да формулират и отстояват общи решения. Според него образованието трябва да бъде сред водещите теми в тази работа.

Необходимост от възстановяване на диалога между общностите и институциите
В дискусията се включиха и други представители на гражданския сектор, които поставиха въпроса за отстъплението в политиките за ромско включване и отслабването на механизмите за взаимодействие между институциите и гражданските организации.
Димитър Георгиев отбеляза, че след 2012 г. се наблюдава регрес в политиките за подкрепа на ромската общност. Той припомни практиката на местните инициативни комитети, които в миналото са осигурявали по-структуриран диалог между гражданите и общинските власти. Според него гражданският сектор днес все по-често остава извън процесите на вземане на решения.
Като друг важен приоритет беше обсъдена жилищната политика и достъпът до гражданска регистрация. Беше припомнен приносът на ромски активисти и граждански организации за промените в Закона за гражданската регистрация през 2025 г., с които беше въведен механизмът на т.нар. „служебен адрес“.
Този механизъм дава възможност на хора без документи за собственост или ползване на жилище да получат адресна регистрация при определените от закона условия. На практика това е важна стъпка към преодоляване на административни бариери, които лишават уязвими граждани от достъп до лични документи и основни граждански, социални и образователни права.

Три работни групи – три измерения на демократичното включване
Същинската част на обществения диалог беше посветена на работа в три тематични групи, модерирани от Нанси Борисова, Станимира Хаджимитова и Лиляна Ковачева. Участниците обсъдиха конкретните препятствия пред демократичното участие и формулираха възможни решения.
1. Участие в изборите: представителство, доверие и свободен избор
Работната група, модерирана от Нанси Борисова, разгледа предизвикателствата пред активното участие на ромската общност в демократичните избори.
На участниците бяха представени статистически данни от пет ромски квартала в различни части на страната, показващи изключително ниска избирателна активност – около 2–3%, при отчетена средна за страната 22,998% на разглежданите президентски избори.
Дискусията очерта няколко основни проблема:
- Недостатъчно представителство на ромите в местната и националната власт.
- Липса на пряк контакт между кандидатите за изборни длъжности и жителите на ромските квартали.
- Зависимост от неформални посредници, част от които са свързвани с купуване на гласове и икономически зависимости.
- Недоверие както към политическите представители, така и между самите членове на общността.
- Недостатъчно участие на образованите и активни роми в политическия живот.
Участниците подчертаха, че кандидатите за кметове и народни представители трябва лично да посещават ромските квартали и да разговарят с хората, вместо да разчитат на посредници, които невинаги представляват реалните интереси на общността.
Сред предложенията бяха изграждане на местни граждански инициативи, насърчаване на мирното колективно отстояване на права и подкрепа за ново поколение образовани и ангажирани ромски лидери.
Особено внимание беше отделено на образованието и необходимостта от преодоляване на ранните бракове, които могат да ограничат образователните и житейските възможности на младите момичета.
Един от ключовите изводи беше, че демократичното участие не може да бъде изградено единствено чрез призиви за гласуване. Необходимо е хората да имат доверие, да разпознават свои представители и да вярват, че участието им може да доведе до реална промяна.
2. Участие в местната власт: овластяване на жените и изграждане на местно лидерство
Втората работна група, модерирана от Станимира Хаджимитова, беше посветена на участието на ромските жени в местната власт и структурите за вземане на решения.
Участниците обсъдиха влиянието на вътрешната затвореност на общностите, зависимостите, икономическата несигурност и липсата на доверие върху възможностите за гражданска активност.
Беше посочено, че в някои квартали лидерството се концентрира около посредници, които невинаги притежават необходимите компетентности и обществена легитимност. Обсъдена беше и ролята на икономическите зависимости, включително задлъжняването към заложни къщи, като фактор, който може да ограничава свободния политически избор.
Сред конкретните предложения за насърчаване на участието на жените бяха:
- Идентифициране на 4–5 активни жени във всеки квартал и целенасочена работа с тях за развитие на лидерски умения.
- Създаване на смесени групи от представители на ромската и българската общност.
- Включване на семейството като партньор в процеса на овластяване на жените.
- Насърчаване на участието на жени с обществено влияние в общността.
- Разработване на възможности за икономическа независимост чрез обучения и придобиване на професионални умения.
- Ангажиране на жени с авторитет в големите семейства и родове, които могат да осигурят допълнителна подкрепа за тяхното лидерство.
Дискусията показа, че политическото овластяване на ромските жени е свързано не само с достъпа до институциите, но и с условията в семейството, икономическата независимост и обществената подкрепа.
3. Гражданска активност и женски обединения: преодоляване на страха и недоверието
Третата работна група, водена от Лиляна Ковачева, постави във фокуса гражданската активност и възможностите за създаване на устойчиви женски обединения.
Дискусията премина през различни гледни точки и дори през момент на противоречие между мъжете и жените, който беше преодолян чрез диалог и взаимно уважение.
Като основни пречки пред гражданската активност бяха идентифицирани:
- Страхът.
- Недоверието в собствените сили.
- Пасивността.
- Пренебрежението към проблемите на другите.
Участниците откроиха и конкретни стъпки за преодоляване на тези бариери: повече смелост, увереност в собствените възможности, лична инициатива и солидарност с хората, които са обект на насилие и дискриминация.
Специално внимание беше отделено на необходимостта жените да проявяват съпричастност и да се подкрепят взаимно, особено в случаи на насилие над жени.
Какво ни показва общественият диалог?
Обсъжданията по време на срещата откроиха един общ проблем, който преминава през всички теми – липсата на достатъчно устойчиво обединение и доверие както вътре в ромската общност, така и между нейните представители и останалата част от гражданското общество.
Взаимното недоверие, конкуренцията и публичното компрометиране на ромски лидери и активисти подкопават тяхната легитимност и затрудняват усилията им да представляват общността пред институциите и да участват в процесите на вземане на решения.
В същото време дискусията показа, че съществуват активни хора, готови да работят за промяна. Необходима е обаче по-добра координация между тях, подкрепа за нови местни лидери и създаване на устойчиви механизми за взаимодействие с институциите.
Особено важно е ромските жени да бъдат разглеждани не просто като уязвима група, нуждаеща се от подкрепа, а като активни граждани, носители на идеи, лидерски потенциал и капацитет да участват във формирането на политики.
Демокрацията на включването започва тогава, когато хората не просто получават възможност да бъдат чути, а имат реално място в процесите, в които се вземат решенията, определящи техния живот.
Проектът се финансира от Европейски съюз. Програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV). Project ID: 101252779