Във връзка с работата по проект NEMO - Използване на „новите“ медии за обучение и справяне с онлайн дискриминацията по отношение на мигрантите”екипът ни изготви национален доклад за дезинформацията в Интернет, проблемите на мигрантите у нас и как да се преборим с предразсъдъците и стереотипите.
Изследването на българското онлайн пространство (като основна цел на проект NEMO) показа най-висок процент на реч на омразата, в сравнение с други държави-членки на Европейския съюз. Гражданите на България са по-малко склонни да контактуват с чужденци поради значително по-малкия им брой в страната, поради което е и по-малко вероятно да намалее влиянието на предразсъдъците и стереотипите, което пък намира израз на омраза в киберпространството.
Въпреки това страната ни има ясно изразена институционална рамка по отношение на миграционния процес. От съществено значение е, разбира се, и широката мрежа от неправителствени организации.
Целите, които си поставят партньорите с изработването на този доклад са следните:
- Да се идентифицират основните форми и прояви на дискриминация към граждани на трети страни
- Да се обогати знанието по проблема с фалшивите новини и свързаността му с проявите на дискриминация към една сравнително не добре изучена целева група - деца на възраст 11-14 години
- Да се получи по-добро разбиране как целевите групи - деца на възраст 11- 14 години, техните родители и учители, използват цифровите медии, във връзка с разпространението на фалшиви новини и способността им да оценяват качеството на източниците.
- Да се събере качествена информация за нивото на информираност на целевите групи за нивото на дезинформация относно граждани на трети страни, както и за съществуващите стереотипи, предразсъдъци и дискриминация в това отношение
- На база на събраната информация да се изгради инструментариум и методология, които да се използват за информираност и обучение, с цел преодоляване на проблема
Докладът представя подробна информация за профила на мигрантите в България – възраст, произход, брой и т.н. Документът прави също обзор на медийната среда, от който става ясно, че нейното състояние е съществено влошено, а дезинформацията и фалшивите новини са проблем с нарастващо влияние, а децата най-често са потърпевши. Все по-засилената употреба на интернет и все по-ранната възраст, на която децата получават достъп до мрежата, са основните фактори за нейното влияние и значение в техния живот. Ето защо е твърде възможно те лесно да станат мишена на дискриминация, стереотипи и предразсъдъци.
Тук особено важно е да обърнем внимание на представителите на малцинствени групи – арменци, евреи, помаци, роми. И на институциите и хората, които се занимават с тях – ромски лидери, евангелистки църкви, ислямски училища и образователните стандарти в тях. В случая от съществено значение е какъв е медийният образ, който се изгражда на тези общности в мрежата и кои са мерките и добрите практики, чрез които публичният дискурс би могъл да се промени.
Втората част на доклада е базирана върху поредица от интервюта, проведени в периода април – май, 2019 г., в столицата на България - София. Интервютата са проведени от екип експерти на Сдружение „Съвет на жените бежанки в България“ с ученици между 11 и 14-годишна възраст, родители и учители.
За целите на проучването са интервюирани 12 ученици – 6 момичета и 6 момчета, 6 преподаватели – 3 жени и 3 мъже и 4 майки. Проучването показва, че Инстаграм е шампион сред социалните мрежи. По време на интервютата се обсъжда това какво подрастващите намират за притеснително в мрежата и как се справят със съдържание, на което не искат да стават свидетели. Учениците масово не знаят значението на думи като предразсъдък или стереотип. Оказва се обаче, че въпреки това доста често са свидетели на реч на омразата. Някои ученици разказват, че те самите са променили позициите си, след като са получили повече информация, дори и да не са я търсили целенасочено. Това води до заключението, че предоставянето на повече информация, в т.ч. по-добра визуална информация е важно: децата могат да видят какво им липсва при формиране на мнението им и най-вече - трябва им алтернативна гледна точка.
Преподавателите са наясно със социалните мрежи, които техните ученици използват и с това как комуникират в различните чат групи. Родителите пък смятат, че децата им използват Интернет най-вече, за да се свързват помежду си и да споделят. Те са договорили определени лимити и граници, които са различни за всяко семейство и спрямо личността на всяко дете. Всички родители смятат, че техните деца са неспособни да направят ясна разлика между фалшиви новини и реални факти и информация. И преподавателите, и родителите, имат достъп до онлайн среда и изпълняват ролята на медиатори, които превеждат посланията, разпространени в Интернет на достъпен език за децата, така че те да разберат кои послания са добри и кои лоши.
В доклада са представени още сходства и различия между интервюираните групи, а също и мултикултурен наръчник за добри практики срещу дезинформацията миграцията и фалшивите новини.
Повече информация за самия документ можете да прочетете от тук в PDF.