ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА[1]
Една от особеностите, на които все още не се отделя достатъчно внимание, когато говорим за ромите в България е поставянето им под общ знаменател и пренебрегване на разнообразието, което съществува при този етнос. Много често, когато говорим за тях в България ги поставяме под общ знаменател и ги наричаме „цигани“ или „роми“.
А всъщност те са много стратифицирани в социален аспект – по произход, принадлежност към определена клан / група, занимание и т.н. При някои групи от тях се забранява женитбата дори и с представител на друга ромска група.
Друга особеност на ситуацията в България е отчитането на факта, че гетовизацията задълбочава много проблема със социалното изключване. Гетата, в общия случай представляващи „държава в държавата“, водени от собствени правила и кодекси на честта, възпроизвеждат модела на бедни, мързеливи, склонни към противообществени прояви роми и утвърждават тяхната социална изолация и отхвърляне на останалата част от обществото. В тази ситуация, дори някои роми да искат да се развият в положителна посока и да се опитат да се интегрират, са обречени на провал, поради правилата и моделите на поведение в гетото.
Следователно диференцираният подход и активната работа директно на терен с участието на експерти, които познават етно психологията и поведението на отделни ромски групи са задължителни.
Друг важен въпрос, който трябва да се вземе предвид при анализа е въпросът за броя, териториалното разпределение и демографските тенденции при ромите в България. Много често, ако те са християни и живеят в зона с преобладаващо българско население, те се идентифицират като българи, а още по-често, ако се мюсюлмани се идентифицират като турци.
Според статистика, публикувана от Съвета на Европа, ромите съставляват 10,33% от населението на България.
За разлика от турския етнос, ромите живеят разпръснато сред останалото население и не се наблюдават райони с висока плътност на заселване.
Всяка отделна ромска група е икономически свързана с чуждата етническа среда и контактите между отделни ромски групи често напълно липсват. Следователно в ромската етническа общност процесът на интеграция е слаб (Марушякова, Попов, 1993).
Наблюденията показват две области с по-висока концентрация на ромско население – Североизточна и Южна Централна България.
Различия се наблюдават и в демографските модели на поведение, вкл. ранни бракове и раждания, високо изразен патриархален консерватизъм, подчинена роля на жените и големи фамилии.
- ОБРАЗОВАНИЕ
Един от най-сериозните проблеми е образователното ниво на ромската общност. По последни данни едва 0,5% са с висше образование, 9% са със средно, което означава, че над 90% са с основно и по-ниско образование. Ниското образователно ниво е в основата на маргинализирането на тази група, възпрепятства интеграцията им, обрича ги на бедност и безнадеждност при отчитане на динамиката на живота и бурното развитие на технологиите.
След 2002 година се полагат системни усилия за включването на 100% от ромските деца в начално образование (1-4 клас) и тяхното задържане в училище възможно най-дълго (Томова, 2009).
Всички тези мерки доведоха до намаляване на раждаемостта и особено на ранните и юношеските раждания в общността. Ранното раждане (на 1000 момичета под 18 години) е намаляло от 690 ‰ до 508 ‰ през 1992 г. и 2001 г. Наблюдава се двойно намаляване на изключително ранната раждаемост (на 1000 ромски момичета под 15-годишна възраст) от 70,1 ‰ до 35,6 ‰.
- ЗАЕТОСТ
Съгласно публикуваните от Агенция по заетостта данни, през 2012 год. безработните в България са били 346,000, от които 12.2% (42,233) са се самоопределили като роми. През 2016 год. ситуацията се е влошила: от регистрираните безработни 15,6% са били от ромски произход, като 2/3 от тях са били трайно безработни[2].
Данните сочат, че стабилизирането на икономиката не е засегнало всички по равно и че ромите са сред групите, чиято пазарна ситуация се е влошила. Другата страна на монетата показва много подобна картина: 19,5% от населението на България на възраст от 15-64 години са регистрирани като безработни. Този дял нараства на 20,5% независимо от стабилизирането на икономиката. За сравнение, в същата възрастова група процентът на безработица за населението, което не е част от ромската общност от 11,6% спада на 6,7% през 2016 година. Като резултат пропастта между роми и не-роми се задълбочава, отразявайки тъжната истина, че ромите не са успели да се възползват от подобрените възможности на трудовия пазар, които съпътстваха икономическия ръст след кризата през 2009 година.
- МИГРАЦИЯ
Външната миграция е един от основните фактори, които оказват влияния върху числеността и структурата на населението. Според изследването EUREQUAL Inequality Survey (2008), 20% от българските турци, 8% от етническите българи и 8% от ромите, включени в извадката са работили за различен период в чужбина през последните години. Най-малко 22% от турската общност, 14% от българите и 12% от ромите разчитат на финансова подкрепа от роднини, които работят в чужбина, или на доходи от своя сезонна или временна заетост в чужбина.
Данните от изследването „Здравен статус и достъп на ромите до здравеопазване“ на „Отворено общество“ от 2007 година, показва, че след 2004 година 18% от ромските домакинства са работили в чужбина за определен период от време.
- ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПАНДЕМИЯТА COVID-19
В първите месеци на пандемията през 2020 година, ситуацията за ромите беше доста трудна, тъй като правителството затвори някои от ромските махали и много работодатели уволниха своите служители от ромски произход – към настоящия момент в определена степен ситуацията е нормализирана (април – май 2021). Махалите са изпразнени, тъй като Англия, Шотландия, Испания, Италия и Германия имат нужда от евтина работна ръка в строителството, селското стопанство и животновъдството.
Най-тежко са засегнати тези роми, които бяха на работа във Франция, Гърция и Австрия, където все още рестрикциите са съществени и те не могат да пътуват до там.
На практика, този път сегрегацията на ромите изигра положителна роля - те не са били заразени от другите и определено не бяха основният фактор за предаване на инфекцията (с изключение на няколко пастори, свързани с Холандия и Англия).
Не толкова „положителен“ се оказа ефектът на пандемията върху образованието, което бе преобладаващо онлайн в периода 2020 – 2021 г. Пагубен ефект върху децата, най-вече за тези в сегрегирани училища (53% от ромските деца) оказа липсата на онлайн достъп, електронни устройства за всяко дете, както и ниският образователен ценз на родителите. Около 60 – 70 000 ромски деца бяха засегнати. Но поради аналогични причини бяха засегнати и много български деца, които живеят в планински и погранични зони, като техният брой е далеч по-висок.
Наблюденията показват, че идентифицираните проблеми с тези в община Кампобасо са доста аналогични с тези в българските общини, с които бе работено в рамките на проекта: образование, сегрегация, взаимно доверие, липса на гражданско участие, дискриминация, демотивация и включване на пазара на труда.
Някои от добрите италиански практики могат да бъдат адаптирани съобразно българските условия: Социални жилища; Задължително образование (начално училище); Бюро за помощ на ромите; Професионално обучение на жени; Подкрепа на децата при изучаване на български език; Грамотност на възрастни.
От българска страна може да се обърне внимание на успешния модел на фигурата на ромския медиатор, както и въведения през 2017 – 2018 година в училището „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Стралджа, т.н. „Исландски модел“ за справяне с агресията и отпадането от учебния процес. Основата на модела се състои в организирането на безплатни и достъпни за всички младежи занимания по танци, музика, рап, рисуване, театър, различни други видове изкуства, бойни изкуства и спорт. Идеята е всяко дете да открие това, в което е най-добро, но може да участва само, ако посещава редовно училище! В училищата и в специални центрове започват да работят подготвени специалисти-психолози, които подпомагат децата при общуването помежду им, при разбирането на възрастните и адаптацията към съвременния свят и начин на живот. Основните изводи от стралджанския опит[3]:
Извод 1: Интеграцията на ромите е възможна, когато държавната и местната власт работят целенасочено в правилната посока, мисли се позитивно и най-вече се ангажира самата ромска общност в процеса на интеграцията.
Извод 2: Всички успешни модели залагат на образованието, като първа крачка за интеграция.
Извод 3: Интеграционната политика може да е успешна чрез едновременно ангажиране на държавата, неправителствени организации, познаващи и включващи роми, и работодатели, които изпитват вече острия дефицит на работна ръка в една прогресивна демографска криза.
[1] ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА РОМСКА ИНТЕГРАЦИЯ: ДЕМОГРАФСКИ СПЕЦИФИКИ, София 2020
[2] Доклад на Агенцията по заетостта, 2016 г. стр 8-16
[3] ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА РОМСКА ИНТЕГРАЦИЯ: ДЕМОГРАФСКИ СПЕЦИФИКИ, София 2020, стр 38