Кои са институциите и организациите, които работят с бежанците в България? Как по-лесно да се ориентират гражданите на трети страни сред множеството звена и дирекции у нас? Към кого могат да се обърнат бежанците, когато искат да изучават български език, да потърсят жилище или да си намерят работа?
Отговори на всички тези въпроси потърси Центърът за развитие на устойчиви общности (ЦРУО), съвместно с Българско училище за политика „Димитър Паница“ (БУП).
За целта бе изработена Пътна карта за работа с институции, полезни за устойчиво приобщаване на бежанците в България. Документът ще служи на новосформираната National Assembly of Refugees (NAR), чийто екип от една страна, ще представлява интересите и нуждите на бежанците у нас пред редица институции, а от друга, ще подпомага бежанците при решаване на техни проблеми в процеса на интеграцията им в българското общество.
Какво представлява пътната карта?
Институционалното картографиране се занимава с разбирането на съществуващото разпределение на властта. В случая с бежанците и тяхното приобщаване към българското общество много форми на власт могат да бъдат използвани от заинтересованите страни, за да повлияят на резултата от процеса на вземане на решение, включително например заплаха, информация или дезинформация, емоционални твърдения и политическо влияние.
Институционалното картографиране се фокусира върху ключовите участници, техните взаимодействия, къде се намира властта, кой има способността да влияе върху решенията и кой взема решения, а също така разглежда техния източник на финансиране, както и възможностите, които предлагат за разрешаване на проблема.
Стремежът на екипа е Пътната карта да стане ръководство за действие на NAR и да открие различни възможности за интегрирането на бежанците и тяхното достойно пребиваване на територията на страната ни.
А ето и какво казват анализите:
Сред идентифицираните международни организации, които се грижат за правата на бежанците в България са Върховният комисариат за бежанците към ООН, УНИЦЕФ и Международната организация по миграция.
Сравнително повече са държавните органи и публичните институции, които отговарят за работата с бежанци. Сред тях са Президентът на Република България, МВР и МВнР чрез редица специализирани дирекции. Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията за социално подпомагане при условията за българските граждани осигурява достъп до:
- социални услуги;
- социални помощи;
- програми и мерки за закрила на децата.
Чрез Агенция по заетостта пък се осигуряват:
- регистрация като търсещи работа лица в дирекции „Бюро по труда“;
- посредничество по информиране и наемане на работа;
- включване в програми и мерки за обучение и заетост.
Към Министерството на правосъдието функционира Съвет по гражданството, който включва представители на всички компетентни министерства и ведомства и дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство.
Други отговорни институции са Министерството на младежта и спорта, Държавна агенция за бежанците (ДАБ), Държавна агенция за закрила на детето, Министерство на образованието и науката, Министерство на здравеопазването, Комисия за защита от дискриминация, както и Национален статистически институт.
Разбира се, у нас работят и институции, които са с частична компетентност като общините. Mестните власти носят отговорности за инициирането и изпълнението на хоризонталните политики и мерки за социално включване и реализация на настанените на тяхна територия лица, получили международна закрила.
Към институциите с частична компетентност в областта на миграцията, убежището и интеграцията могат да бъдат включени също Министерството на икономиката, Министерството на туризма, Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Несъмнено изключително полезни и необходими за бежанците в България са структурите на гражданското общество, които осигуряват надеждна подкрепа от всякакво естество. Една от добре познатите организации е Българският съвет за бежанци и мигранти, който упражнява дейности по застъпничество на общинско ниво за промотиране на интеграцията на лицата с предоставена международна закрила в общините. Други организации, към които бежанците могат да се обърнат, са Български червен кръст, Български хелзинкски комитет, Съвет на жените бежанки в България, Каритас София, Център Надя, МултиКулти Колектив, Сдружение за доброволчески труд „Си Ви Ес” – България и още много други.
Една от най-важните заинтересовани страни за работа с бежанци е частният сектор в България. Ето защо структури като Българска търговско-промишлена палата и техните проекти могат да бъдат особено полезни за гражданите на трети страни, които търсят препитание у нас.
Пътната карта разглежда и работата на ЕС в посока подкрепа и интеграция на бежанци и мигранти. През ноември 2020 г. Европейската комисия прие План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г., който насърчава приобщаването чрез подход, обхващащ цялото общество, включващ, наред с другото, мигрантските и местните общности, работодателите, гражданското общество, както и всички равнища на управление. Планът за действие поставя акцент върху предоставянето на целенасочена подкрепа на всички етапи от интеграцията.
Едно от главните действия е приобщаващо образование и обучение — от образование в ранна детска възраст до висше образование — с акцент върху по-бързото признаване на квалификации и езиково обучение, подпомагани със средства от ЕС.
Други инструменти за подкрепа са програмата Еразъм+, мрежата SIRIUS за образование на мигрантите, Портал за училищно образование и платформата eTwinning.
Цялостният опит от институционалното картографиране разкрива, че въпреки че има серия от инструменти, задължения, проекти и възможности, няма стандартен подход, който да гарантира адекватна институционална карта.
Една от основните поуки, до които стигнаха авторите на тази пътна карта е, че политиката и практиката постоянно се променят, така че е необходимо да се видят какви промени се планират и да се актуализира картата, когато е подходящо
Документът се опитва да предостави не само практическа информация, но и да подпомогне процеса на по-доброто управление на политиките на Република Блъгария по отношение на приобщаване на бежанците, да постави акцент и да увеличи разбирането ни за сложността на процеса в рамките на институционалните рамки, тоест сложността на формалните и неформални модели на социални взаимоотношения в управлението на политиката за приобщаване на бежанци.
Пълен текст на документа може да изтеглите от ТУК.
Проектът „Партньорство за устойчиво приобщаване на бежанци“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 17 067 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Партньорство за устойчиво приобщаване на бежанци“ е да създаде умения в представители на бежанските общности за разпознаване на институционалната среда и точките за достъп до системата за вземане на решения в България.
Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за развитие на устойчиви общности и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.