Той коства големи суми не само на служителите, които са принудени да сменят работното си място, но и на работодателите, които са инвестирали време и усилия в своите кадри, както и на икономиката като цяло.
Това стана ясно на конференцията на тема „Нулева толерантност към тормоза и насилието на работното място“, която се проведе този вторник в Дома на Европа благодарение на Център за развитие на устойчиви общности и Фондация Фридрих Еберт България.
Форумът бе открит от представители на организаторите и от Борислав Сандов, Министър на околната среда и водите. Той изрази своята категорична позиция против тормоза на работното място, както и против домашното насилие и подчерта острата нужда от подобен тип събития, за да може тези теми все по-често да влизат в обществения диалог.
Събитието продължи с разясняване на различните форми на насилие или тормоз на работното място. Един от акцентите, който постави Диана Георгиева от Центъра за развитие на устойчиви общности бе кибер тормозът и пренасянето на сексуалния тормоз в онлайн среда в условията на Covid-19. Доц. Андрей Александров от Института за държавата и правото към БАН представи институционалната и законодателна рамка по отношение на проблема. По негови думи са нужни актуализации в Закона за защита от дискриминация, така че той да бъде максимално ефективен и да защитава ефективно жертвите.
Международното право също защитава правото на труд без тормоз и насилие чрез Конвенция 190 на Международната организация на труда. Главен инициатор за ратифицирането на Конвенцията у нас и панелист във форума бе Екатерина Йорданова – председател на Съюза на транспортните синдикати в България. По време на събитието тя сподели дългият път по лобирането за този важен международен документ, който в края на миналия месец бе внесен за обсъждане от народните представители.
В края на първия панел д-р Антонина Кардашева от Фондация за развитие на емоционалната интелигентност разказа за емоционалните вреди, които може да предизвика насилието на работното място и сподели своя опит при работата с хора, жертви на такъв тип тормоз. Според нея една голяма част от тях остават емоционално травмирани за цял живот, което влошава не само качеството им на труд дори и при следващ работодател, но много често и качеството на живот като цяло.
А до колко бизнесът у нас се справя със сексуалния тормоз на работното място?
Общо 48% от мениджърите и едва 26,4% от работниците отговарят с „напълно“ на въпрос мислите ли, че са предприети достатъчно мерки за предотвратяване и реагиране на сексуален тормоз във вашата организация, става ясно от проучване сред служители и работодатели, изготвено в рамките на проект „TEAMWORK“ (https://www.teamworkproject.eu/bg/home-2/ )
Данните бяха представени от заместник-директора на Институтът за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова, която подчерта, че при липса на превенция факторите за сексуален тормоз ще продължат да се разпространяват.
Ето защо в рамките на проекта бяха изготвени насоки за действие при такива случаи както и онлайн платформа, където всяка компания да може да тества до колко служителите й са защитени от такъв тип тормоз на работното място. Още за свършеното по проекта допълни Станимира Хаджимитова, директор на Център за развитие на устойчиви общности. Подробности за него може да откриете тук: https://cscd-bg.org/bg/proekti/proekt-teamwork
От сексуален и от всякакъв друг тормоз и насилие на работното място са особено застрашени заетите в сектор земеделие. Това подчерта Валентина Васильонова, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Секторът е с най-опасните условия на труд като тук особено чувствителни са сезонните работници, тъй като България е страна донор на около 80 000 сезонни работници годишно, които търсят препитание в Испания, Италия, Чехия, Великобритания и др. Оказва се, че пристигайки в приемащите държави една голяма част от тези хора се натъкват на немислими условия на труд и се обръщат към синдикатите за подкрепа. Като тук също не липсват добри практики – една от тях са информационните кампании, които разясняват правата и задълженията на пътуващите. Проектът BRIGHT, който се реализира съвместно с ЦРУО и ФНСЗ също бе изключително полезен. Всичко за него може да прочетете тук: https://cscd-bg.org/bg/proekti/proekt-bright .
На финала на форума думата взе бизнесът в лицето на Кауфланд България. Галя Иванова и Мариана Карталска разказаха за своята позиция на доверени лица в компанията. Те от години се занимават с проблемите на своите колеги и работят по казуси, свързани с насилие и тормоз като защитават интересите на служителите и гарантират анонимност, когато това се налага. Всяка година компанията разработва различни политики и прави инициативи за своите работници, за да гарантира максимално тяхното ментално и физическо здраве и да гарантира най-добри условия на труд.
Събитието завърши с оживена дискусия и много въпроси, свързани с конкретни казуси и идеи за споделени бъдещи инициативи, които да повишат информираността на работниците в различните сектори, както и тяхната чувствителност, за да алармират и самите те при подобни случаи, тъй като към момента оплакванията към Комисията за защита от дискриминация са изключително малко. Според експертите, взели участие в конференцията, причината не е липсата на тормоз на работното място, а страхът на жертвите да не изгубят работните си места.
Част от презентациите на панелистите, ще откриете тук:
- Проект Екипен отговор на сексуалния тормоз на работното място - Станимира Хаджимитова - Изтегли в pptx
- Антидискриминационно законодателство - доц. Андрей Александров - Изтегли в pptx
- Основни резултати от национално изследване - Виолета Иванова - Изтегли в pptx
- Потенциални рискове от насилие и тормоз на работното място - Диана Георгиева - Изтегли в pptx