Равнището на младежка безработица (15-24 г.) за България продължава да е по-ниско от средното за ЕС. По данни на Евростат средно за деветте месеца на 2020 г. стойността на показателя за България е 14.2%  при  16.7% средно за  ЕС-27, става ясно от Национален план за действие по заетостта през 2021г.

Също така равнището на младежите, които не са в заетост, образование и обучение на възраст 15-24 г. (NEET”s) в България намалява трайно от 2014 г. до 2019г., но остава по-високо от средното за ЕС. По последни данни на Евростат, през деветмесечието на 2020 г. равнището на младежите, които не са в заетост, образование и обучение в България се увеличава на годишна база с 1.2 п.п. и достига 14.6% при средна стойност за ЕС-27 от 11.0%.

В подкрепа на младежката заетост на 1 юли 2020 г., ЕК публикува пакет с мерки  „Подкрепа за младежката заетост: мост към работните места за следващото поколение“. Той включва: предложение за Препоръка на Съвета Мост към работни места – засилване на гаранцията за младежта“; Препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение; Нов стимул за чиракуването; допълнителни мерки в подкрепа на младежката заетост. Предложението за Препоръка на Съвета „Мост към работни места – засилване на гаранцията за младежта“ и отмяна на Препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на Гаранция за младежта има за цел да поднови политическата рамка за по-добра подкрепа на пригодността за заетост на младежите, за да се избегне поредната криза от младежка безработица.

 

Какви са обаче конкретните мерки за насърчаване на младежката заетост в България?

Едни от тях са мярката „Младежка заетост“, осигуряваща на безработни младежи до 29 г. възможности за придобиване на практически умения и опит чрез стажуване или обучение по време на работа с наставник и  мярката „Обучение и заетост за младите хора“, включваща обучения за придобиване на професионална квалификация и/или ключови компетентности срещу ваучери и последващо наемане на работа. Приоритет се дава на младежите с основно и по-ниско образование, продължително безработните младежи, младежите с трайни увреждания, активираните младежи, които са се регистрирали като безработни в дирекциите „Бюро по труда“.

В пакета от мерки са включени и обучения на служители от бюрата по труда с цел профилиране за работа с младежи от 16 до 21 години, ползващи резидентни услуги; осигуряване на възможности за професионално ориентиране, квалификация и заетост на младежите; развитие и апробиране на дейности на принципа на „Социалното предприятие“ (специално създадени за тези младежи работни места, например: кафене, ресторант, ателие и т.н., места, в които да придобиват трудови навици на практика, т.е. форма на подкрепа за създаване на трудови навици и социални умения).

 

Какви са ползите за младежите и работодателите от конкретните мерки?

Схемата „Младежка заетост” дава възможност на работодателите да наемат младежи в две основни направления:

  • Стажуване: Работодателят или определен от него служител да изпълнява ролята на наставник на наетия по схемата младеж. Целта е максимално усвояване на практически умения по придобита професия или специалност в рамките на стажа.
  • Обучение по време на работа: По време на работния процес тече и обучение на служителя по определена професия или специалност, като за целта се предвижда работодателят или определен от него служител да изпълнява ролята на наставник на включения в обучение по време на работа младеж.

На работодателите, които осигурят стажуване по схемата, ще бъдат покрити разходите за:

  • възнаграждения в размер на минималния осигурителен доход  за съответната основна икономическа дейност и квалификационна група професии за съответната година, към която се отнася разкритото стажантско място;
  • здравните и социалните осигуровки на младежите за срок от 6 месеца.

Ако след изтичането на стажа младежът остане на работа и сключи безсрочен трудов договор, на работодателя ще бъдат допълнително покрити разходите за социално и здравно осигуряване за срок от още 6 месеца. Разходите за възнаграждението на наставника по време на стажуване няма да бъдат покрити от схемата и остават за сметка на работодателя.

На работодателите, които осигурят обучение по схемата, ще бъдат поети разходите за:

  • възнаграждения на наетото лице в размер на 90% от минималната работна заплата за страната;
  • разходите за здравни и социални осигуровки за срок от 6 месеца.

Разходите за възнаграждение на определения от работодателя наставник ще бъдат поети от програмата (1/2 от минималната работна заплата за страната)

Финансирането на дейностите по схемата за София-град и страната е от два различни източника – Европейски социален фонд и Инициатива за младежка заетост – процедура младежка заетост.

Друга мярка на Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика е програма „Старт в кариерата“, чиято цел е да бъдат осигурени възможности за придобиване на трудов стаж на безработни младежи,  завършили висше образование, с цел улесняване на прехода между образование и заетост. Тяхната стартова заплата е 800 лв, като средства получава и наставник, а срокът за назначаване е 1 година.

Съществуват и не малко стимули за повишаване на компетенциите на младежите и придобиване на допълнителни професионални квалификации.

Например:

  • Обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация (с продължителност не по-малка от 300 учебни часа) - 660 лв. максимален размер за безработни лица;
  • Обучение за придобиване на втора степен на професионална квалификация (с продължителност не по-малка от 660 учебни часа) - 1 320 лв. максимален размер за безработни лица;
  • Обучение за придобиване на трета степен на професионална квалификация (с продължителност не по-малка от 960 учебни часа) - 1 980 лв. максимален размер за безработни лица;
  • Обучение за придобиване на квалификация по част от професията - 660 лв. максимален размер при 300 учебни часа, пропорционално на учебните часове, за безработни лица;

 

Насърчава се също и териториалната мобилност на безработните чрез възстановяване на част от транспортните разходи от страна на работодателя.

До 2023г. е в действие и проект „Готови за работа“, насочен отново към младежи до 29 години, които не са нито в образование или обучение, нито в заетост и не са регистрирани като безработни лица в Дирекциите „Бюро по труда”, за  подобряване на възможностите им за намиране на работа и трудовата им реализация на пазара на труда. Негова основна цел е да идентифицира, мотивира и насочи поне 10 500 младежи от 15 до 24 години и 7000 от 25 до 29 години.

 

Достатъчни ли са стимулите за справяне с младежката безработица в България?

Според проведеното проучване и позовавайки се на мнението на редица специалисти, можем да кажем, че мерките за насърчаване на младежката заетост в България имат няколко основни минуса. На първо място това е младежкото предприемачество. По данни от МТСП средства за започване на самостоятелна стопанска дейност от безработни лица, регистрирали микро предприятие по Закона за малките и средните предприятия (по одобрен от териториалното поделение на Агенцията по заетостта бизнес проект) (чл. 30а, ал. 1, т.16)  се финансират до 4 000 лв. съгласно одобрения бизнес проект.  Но с това конкретните мерки се изчерпват. Съществуват редица стимули за младежи до 29 години при разработването на европейски проекти и усвояването на европейски средства, но липсват такива на национално ниво.

По време на Националната младежка конференция „Създаване на възможности за младите“, проведена през февруари 2020 г. от Национален младежки форум, става ясно, че като основен финансов инструмент за целево насърчаване на регионалното развитие се използва оперативна програма „Региони в растеж“.

Според участниците в конференцията от съществено значение е подобряването на образователната среда в малките населени места и реализирането на образователна политика на местно ниво. Те смятат, че предложенията за подобряване на текущите политики трябва да идват отдолу нагоре т.е. от местната общност, която най-добре може да идентифицира моментните предизвикателства.

Сред техните предложения са организиране на срещи на местно ниво с младежи и представители на младежки организации, създаване на възможности за младежки организации от малките населени места да се обединяват и да кандидатстват по проекти заедно с други граждански организации и валидиране на уменията и компетенциите придобити в неформална среда, с цел разширяване възможностите за кариерно развитие и признаване на капацитета на младите. Основен приоритет в бъдеще трябва да бъде и резултатното заплащане на база квалификация, чрез което да бъде дадена възможност за гъвкавост на работното време и индивидуално оценяване на добрите постижения. Младите хора смятат, че чрез него ще бъде премахната дискриминацията между половете за идентични постове.

Участниците в дискусията са категорични още, че трябва да се насърчава дуалното обучение и прякото партньорство между бизнеса и конкретни учебни заведения - класове, специалности с възможности за получаване на стипендии или почасово назначаване.

Друг експертен доклад под заглавие „Младежка политика в България: Предизвикателства и перспективи“ заключава от анализ на Национална стратегия за младежта (2010 - 2020), че младежите са възприемани най-вече като публика и получатели на определени услуги. Те не участват в изграждането на политиките. Ограничена е информацията за консултации и съвети с участието на млади хора (изключение правят младежките парламенти, организирани в някои населени места).

В документа се казва още, че по отношение на социалното изключване, например, прави впечатление, че за целия изследван период (2017, 2018, 2019г.) основната мярка за справяне с проблема е финансово подпомагане. Раздаването на средства е необходима мярка за предотвратяване на изключването на определени групи и стимулирането им да бъдат активна част от обществото, но не е достатъчна и има слаб ефект в дългосрочен план за превенция на социалното изключване, особено ако естеството на финансовата мярка е компенсаторно, а не стимулиращо развитие и участие, се казва още в доклада.

Важно заключение е, че при формулирането, изпълнението и отчитането на резултатите от политиките за младежта преобладава подходът, третиращ младите като обект на грижа, а не на партньор в съвместна дейност. Младите хора се възприемат по-скоро като изложени на риск или уязвими и трябва да бъдат защитени от младежките политики. Такива политики са насочени към специфични сегменти от младежката група с много ограничена координация между отделните сектори.

Проспериращото общество се изгражда от активни и предприемчиви граждани, които живеят в хармония със себе си, умеят да търсят и поемат предизвикателства и да изпитват удовлетворение от живота си. Новият етап от развитието на политиките за младежта трябва да си постави по-амбициозни цели за трансформиране на младежта от обект на грижа в субект на политиките за своето развитие. Диференциране, децентрализация, взаимодействие и насърчаване на ефективно лидерство са възможните начини за разгръщане на национална политика за младежта от принципно ново качество и мащаб.