„Аз съм ти я платил за мома, а ти ми я даде обезчестена.“
„Имаше един случай в Дреновец, една жена продаде дъщеря си на 8 годинки в София. Като дойдоха да я взимат сватовете, тя започна да плаче за люлката, защото се люлееше в двора. Те откачиха люлката и я взеха заедно с детето за София.“, това ни разказва 43-годишната Роза от село Аспарухово, майка на 4 деца и баба на 5-годишна внучка.
В нейното село, подобно на много други места в България, детските бракове са традиция. Ако на 12-13 години момичето не се е омъжило, вече е старо и „няма кой да я вземе“, а честта на семейството се проверява с девическа кръв.
Според обичаите свекърът и свекървата избират булката като обикновено нямат претенции каква да бъде тя. Взимат момичетата много малки, тъй като искат да ги възпитат по свой характер, да ги отгледат и научат като собствени деца. Днес цената на една снаха варира между 15 000 и 20 000 лв, но има и условия, при които парите се връщат.
Кой решава?
Ако снахата е стояла 2-3 години, но не й харесва в новия дом, има си проблеми със свекървата или с мъжа си, „хваща си пътя и си отива“ и тогава се прави ромско мешере(съвет или съд вътре в общността). То не заема нито едната, нито другата страна. В него участват петима мъже и те решават кой на кого и колко да плати и дали семейството да остане заедно. Най-често при такива условия половината сума се връща от семейството на момичето, тъй като все пак тя е стояла и е работила в чуждата къща. Ако вината е в снахата, тоест намерила си е „приятелче“ и мъжът й е разбрал, тогава неговото семейство я гони и тя „яде бой и за умрелите и за живите“. Ромското мешере принуждава майката и бащата от страна на момичето да върнат парите до стотинка, защото вината е в тяхната дъщеря. „Не стигаме до българския съд, а ние си имаме „мешерджии“, на които плащаме. Те са нашия съд“, казва още Роза.
„Моята първа братовчедка беше продадена в Сърбия на 12 години. Там седя 2-3 години и тогава избяга и се прибра в България. Там я учиха да лъже, да крадне да ходи по други държави – по Германия, Франция. Беха платили много пари. Като плащат пари, те правят с тях каквото си искат. На 17-18 години невестата вече може да отговаря и ако каже „Не, няма да отида да крада“, той ще й каже: „Аз дадох пари за тебе и трябва да ми ги изкараш“, допълва Роза, която също е представител на това малцинство. Тя обаче се жени по любов и не й се налага да доказва честта си пред никого. За разлика от много други момичета.
„За нас честта е много голямо нещо. Да е честна и да се играе с ризата, това е един вид благодат. Хвалят майката и бащата, че са я „овардили“
Обичаят гласи, че в деня на сватбата, когато младоженците си лягат, семействата им се нареждат под прозореца и чакат да чуят пищене. След това младоженецът показва ризата – бял чаршаф или друг вид бял плат, на който старите веднага хвърлят ракия. Роза обяснявя, че ако момичето е било девствено, кръвта по плата изглежда като „току-що цъфнала майска роза“, но ако потъмнее, това означава, че е от пръст или от вена. Тогава семейството на младоженеца казва „Аз съм ти я платил за мома, а ти ми я даде обезчестена“ и половината пари се връщат.
Роза казва още, че при всяка сватба, когато сватовете отиват да искат невестата, всяко момиче казва, че не иска да се омъжва, но когато заживее с бъдещия си мъж, започва да казва „Искам, искам!“. „Свиква си, заобичва си го като е пръв“.
Колко струва детството?
Според доклада на Фонда на ООН за населението (UNFPA) “Against My Will – Defying The Practices That Harm Women And Girls And Undermine Equality” в България няма официална статистика за годишния брой детски бракове, които се извършват у нас. Но от този и още разкази, които предстои да видите във филма, подготвен по проекта, става ясно, че техният брой никак не е малък.
Детските бракове са почти универсално забранени, но въпреки това те се случват 33 000 пъти на ден, всеки ден, по целия свят. Приблизително 650 милиона момичета и жени, които днес живеят на планетата, са били омъжени като деца, а до 2030 г. ще бъдат омъжени още 150 милиона момичета под 18-годишна възраст.[1]
Световната банка установи, че само в 12 държави, в които преобладават детските бракове, загубата на човешки капитал би възлизала на 63 милиарда долара между 2017 и 2030 г., много повече от тези, получени от официалната помощ за развитие.[2]
Прекратяването на тази практика е от значение не само за общностите, където тя се прилага, но и за благоденствието на обществото като цяло.
Следете още информация на сайта на проекта, както и на www.activecitizensfund.bg
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за развитие на устойчиви общности и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. "
[1] UNFPA Report “Against My Will – Defying The Practices That Harm Women And Girls And Undermine Equality”
[2] Пак там.