Престъпленията в името на честта са неизменно свързани с патриархата. Какво представлява този термин и защо той е толкова важен, за да разберем как функционират някои общества, какви са връзките между членовете им и кои са ролевите модели. Всичко това ще разберем от откъса от книгата „Защо патриархатът продължава да съществува“ на Карол Джилиган и Наоми Снайдер:
Въпросът за съществуването на патриархата се появи отново на дневен ред непосредствено след избирането на Доналд Тръмп за президент. И така – защо патриархатът продължава да съществува?
Но най-напред – какво е патриархат?
Толстой го описва като груба сила, мощна и загадъчна способност за превръщане на това, което е добро и естествено (любов и чувства на нежно състрадание) в нещо, което в очите на света изглежда срамно и неправилно. В един често пренебрегван пасаж от познатата на всички книга „Анна Каренина“ Каренин, съпруг на Анна и бюрократ, който на пръв поглед изглежда неспособен на човешки чувства, „се беше отдал за първи път в живота си на това чувство на нежно състрадание, което страданията на други хора предизвикваха в него и от което преди се е срамувал като лоша слабост.“ И все пак освен тази „добра духовна сила, която бе ръководела душата му, имаше още една сила, груба и също толкова мощна, ако не и повече, която ръководеше живота му .Предварително знаеше, че всичко е против него и че няма да му бъде позволено да прави това, което сега му се струва толкова естествено и добро, а ще бъде принуден да прави лошо, но според останалите е правилното нещо“.
Толстой далеч не е единственият автор, в чиито творби се описва патриархатът. В една от пиесите на Шекспир – Much Ado отново е представен общественият стандарт за чест на мъжете, която се изразява в култивиране на мъжки връзки и упражняване на власт над женската чистота и невинност. Това силно контрастира на стандарта за поведение на жените, който проповядва мълчание, подчинение и целомъдрие. В рамките на строгата патриархална структура на ренесансовото общество, изобразена в пиесата, героиня представлява идеалната жена, която дава пример за всяко от тези качества, като основната й функция е „да отговаря или да отразява очакванията на другите за това, което жените трябва да бъдат“.[1]
Този начин на представяне на жените и мъжете ни прави „подходящи“. Ние дефинираме патриархата като култура, основана на пола и неговата двуична и йерархична структура, рамка или обектив, които:
- Ни карат да виждаме човешкия капацитет като „мъжки“ или „женски“ и да привилегироваме мъжкия.
- Издига някои мъже над други мъже и всички мъже над жените.
- Принудително ни карат да разделяме собственото си аз от отношенията с другите хора. Така мъжете имат идентичност, а жените по-скоро нямат. В идеалния случай жените са безкористни и изграждат връзки, които обслужват мъжете.
Патриархатът е вековна почти универсална структура и въпреки това има противоречие в нейната същност. Межете не могат да изградт идентичност без да се обвързват с други живи същества, а жените не могат да изграждат взаимоотношения без да имат своя идентичност. По този начин, по същество, патриархатът вреди както на мъжете, така и на жените, като принуждава мъжете да се държат така, сякаш нямат връзки или нямат нужда от тях, а жените да се държат така, сякаш нямат или имат нужда да имат собствено аз. Но не бива да забелязваме или да казваме това.
В такъв случай патриархатът съществува като култура - набор от правила и ценности, кодове и скриптове, които уточняват как мъжете и жените трябва да действат и кои да бъдат в света. Нарушаването на тези правила може да има реални последици. По-коварно, патриархатът съществува и вътрешно - оформяйки това как мислим и чувстваме, как възприемаме и преценяваме себе си, нашите желания, отношенията ни и света, в който живеем. Освен това той има два аспекта - културен и психологически, които често съществуват в състояние на напрежение: можем несъзнателно да усвояваме и да пресъздаваме рамка, на която съзнателно и активно се противопоставяме. В документ, озаглавен „Гадната жена: Унищожаване и път към взаимно разпознаване“, написан малко след избирането на Тръмп, психологът Трейси Сидезингър наблюдава призрачното присъствие на патриархални норми и ценности: „Дори и да сме развили съзнателни нагласи за равенство, несъзнателните ни представи за това какво трябва да представляват жените имат далеч по-широк контекст. Те витаят като призрак и правят възприемането на взаимност между мъжете и жените много по-трудно, отколкото си мислим, че може да бъде“. Можем да вярваме в равенството на жените и въпреки това, като жени, изпитваме вина, когато поставяме собствените си нужди напред или неудобно, когато другите жени правят същото, също както мъжете, включително мъжете феминисти, могат да изпитват гняв и срам, когато чувството им за самостоятелност или техният статус и власт са застрашени, а тяхната уязвимост е изложена.
Нещо повече, самият папа Йоан Павел II смята, че изобразяването на Христос като мъж – пастир или младоженец и превръщането му в икона по никакъв начин не накърнява ролята на жените.[2] От всичко това разбираме, че строгата патриархална структура не е присъща само за типични арабски или мюсюлмански общества, а е добре разпространена и в християнския свят от древни времена до днес.
Каква е връзката патриархат – насилие в името на честта?
Един от най-ранните съществуващи правни текстове, който свързва патриархата и физическото насилие над съпругите, е Кодексът на Хамураби (началото на второто хилядолетие, пр.н.е.). Въз основа на мъжкото превъзходство един закон определя последствията за съпруга, която не изпълнява подчиняващата си роля , като по този начин носи срам на съпруга си: „ако тя не внимава и бездейства като по този начин пренебрегва къщата си (и) унижава мъжа си, тази жена ще бъде хвърлена във водата.“ Съпругът може да бъде този, който извършва наказанието или пък не, но принципът е ясен – съпругите, които нарушават подчиненото си положение, заслужават да бъдат нападнати дори фатално.[3]
Подобна легитимизация на насилието над съпругата въз основа на патриархата се наблюдава и на запад. В древен Рим мъжете са имали право да убият съпругите си заради изневяра, въпреки че приподобнодеяние силният пол далеч не е бил изправян пред такава заплаха. Аул Гелий цитира реч на Катон, в която Катон заявява: „Ако хванете жена си в изневяра, можете да я убиете безнаказано; тя обаче не може да посмее да положи пръст върху вас, ако извършите изневяра. Такъв е законът. “ Тъй като ние не знаем колко често този закон е действително прилаган, въпросът остава същият, а именно мъжката сила и превъзходство, които осигуряват концептуалната основа за злоупотребата с жени.[4] Същият този проблем, за съжаление, наблюдаваме и днес.
Защо патриархатът все още съществува?
Питайки се защо патриархатът продължава, ние се питаме защо набор от културни правила и предположения, които са психологически непоследователни и вредни, има толкова мощна хватка върху психиката? По същество се питаме къде е съпротивата?
Казано по-ясно, готовността не само да се преодолее гласът на желанието, но и гласът на опита, добавя психологическо измерение на това защо патриархатът е сила, с която все още се борим. В допълнение към реалностите на привилегията и силата, тук имаме работа и с призрачни сили, които действат извън нашето съзнание. Или, както Толстой го драматизира в романа си, ние се борим с промяна в рамката, която прави това, което е лошо, да изглежда добро, а това, което е естествено и добро, да чувстваме като срамно.
Ние признаваме, че има сложни социални и политически сили, които могат да обяснят упоритостта на патриархата. Някои хора се възползват от неговите институционални и икономически договорености и имат колективен интерес да ги поддържат. И все пак всяка политическа или социална теория се опира на психология: набор от предположения за това, което хората искат и какво ги движи.
Работата ни започна с въпроса: дали патриархатът продължава да съществува само защото лицата, които са на властови позиции отказват да се откажат от привилегиите си или защото има психологическа функция? Изисквайки жертва на любовта в името на йерархията (спомнете си за Авраам, на когото Бог заповядва да пожертва сина си Исак), патриархатът ни изправя пред уязвимостта на любовта като защита срещу загубата. В тази светлина предполагаме, че сили извън нашето съзнание може да доведат до политики, които иначе изглеждат необясними за много хора.
Тогава това разбиране предполага, че психологическата динамика също може да предизвика обратната реакция срещу всеки напредък към равенство. Всяко променяне на патриархата представлява заплаха не просто за статута и властта, а и за психологическата защита, която отговаря за най-дълбоките ни страхове и най-срамните ни желания. От тази гледна точка може би започваме да си обясняваме яростта и насилието, които често изплуват, когато падне маската на мъжката неуязвимост и се появи желанието на мъжа за любов и нуждата му от грижи, а също така и защо някои жени, отбягват представителките на техния пол, които говорят от името на личните си желания.
(…)
Патриархатът всъщност не е естествен за нас като човешки същетва. По природа сме релационни същества, родени с глас - способността да говорим от името на собствения си опит - и с желанието да се обвързваме с другите. Нараства консенсусът сред тези, които изучават еволюционната история, че способността ни за взаимно разбиране - за съпричастност, четене на ума и сътрудничество - е от ключово значение за нашия еволюционен успех и отговорна за оцеляването ни като вид. От еволюционна гледна точка патриархатът представлява заплаха. Казано по думите на еволюционната антроположка Сара Блафер Хърди, „патриархалните идеологии, съсредоточени както върху целомъдрието на жените, така и за увековечаването и увеличаването на мъжките родове, подбиват дългогодишния приоритет да поставят благополучието на децата на първо място.“
„
Прочетете целият труд на изследователите на Карол Джилиган и Наоми Снайдер, за да научите още за патриархата и неговото влияние в обществото.
Следете още информация на сайта на проекта, както и на www.activecitizensfund.bg
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за развитие на устойчиви общности и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. "
[1]Christa Wilson, “Father, As It Please You”: The Problems of Patriarchy in Much Ado
[2] O'Connor, Frances B.; Drury, Becky S., The Female Face in Patriarchy : Oppression As Culture
[3] Steven r. Tracy, PATRIARCHY AND DOMESTIC VIOLENCE: CHALLENGING COMMON MISCONCEPTIONS
[4] Пак там.