ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА[1]

Една от особеностите, на които все още не се отделя достатъчно внимание, когато говорим за ромите в България е поставянето им под общ знаменател и пренебрегване на разнообразието, което съществува при този етнос. Много често, когато говорим за тях в България ги поставяме под общ знаменател и ги наричаме „цигани“ или „роми“.

А всъщност те са много стратифицирани в социален аспект – по произход, принадлежност към определена клан / група, занимание и т.н. При някои групи от тях се забранява женитбата дори и с представител на друга ромска група.

Друга особеност на ситуацията в България е отчитането на факта, че гетовизацията задълбочава много проблема със социалното изключване. Гетата, в общия случай представляващи „държава в държавата“, водени от собствени правила и кодекси на честта, възпроизвеждат модела на бедни, мързеливи, склонни към противообществени прояви роми и утвърждават тяхната социална изолация и отхвърляне на останалата част от обществото. В тази ситуация, дори  някои роми да искат да се развият в положителна посока и да се опитат да се интегрират, са обречени на провал, поради правилата и моделите на поведение в гетото.

Следователно диференцираният подход и активната работа директно на терен с участието на експерти, които познават етно психологията и поведението на отделни ромски групи са задължителни.  

Друг важен въпрос, който трябва да се вземе предвид при анализа е въпросът за броя, териториалното разпределение и демографските тенденции при ромите в България. Много често, ако те са християни и живеят в зона с преобладаващо българско население, те се идентифицират като българи, а още по-често, ако се мюсюлмани се идентифицират като турци.

Според статистика, публикувана от Съвета на Европа, ромите съставляват 10,33% от населението на България.

За разлика от турския етнос, ромите живеят разпръснато сред останалото население и не се наблюдават райони с висока плътност на заселване.

Всяка отделна ромска група е икономически свързана с чуждата етническа среда и контактите между отделни ромски групи често напълно липсват. Следователно в ромската етническа общност процесът на интеграция е слаб (Марушякова, Попов, 1993).

Наблюденията показват две области с по-висока концентрация на ромско население – Североизточна и Южна Централна България. 

Различия се наблюдават и в демографските модели на поведение, вкл. ранни бракове и раждания, високо изразен патриархален консерватизъм, подчинена роля на жените и големи фамилии.

  1. ОБРАЗОВАНИЕ

Един от най-сериозните проблеми е образователното ниво на ромската общност. По последни данни едва 0,5% са с висше образование, 9% са със средно, което означава, че над 90% са с основно и по-ниско образование. Ниското образователно ниво е в основата на маргинализирането на тази група, възпрепятства интеграцията им, обрича ги на бедност и безнадеждност при отчитане на динамиката на живота и бурното развитие на технологиите.

След 2002 година се полагат системни усилия за включването на 100% от ромските деца в начално образование (1-4 клас) и тяхното задържане в училище възможно най-дълго (Томова, 2009).

Всички тези мерки доведоха до намаляване на раждаемостта и особено на ранните и юношеските раждания в общността. Ранното раждане (на 1000 момичета под 18 години) е намаляло от 690 ‰ до 508 ‰ през 1992 г. и 2001 г. Наблюдава се двойно намаляване на изключително ранната раждаемост (на 1000 ромски момичета под 15-годишна възраст) от 70,1 ‰ до 35,6 ‰.

  1. ЗАЕТОСТ

Съгласно публикуваните от Агенция по заетостта данни, през 2012 год. безработните в България са били 346,000, от които  12.2% (42,233)  са се самоопределили като роми. През 2016 год. ситуацията се е влошила: от регистрираните безработни 15,6% са били от ромски произход, като 2/3 от тях са били трайно безработни[2].

Данните сочат, че стабилизирането на икономиката не е засегнало всички по равно и че ромите са сред групите, чиято пазарна ситуация се е влошила.  Другата страна на монетата показва много подобна картина: 19,5% от населението на България на възраст от 15-64 години са регистрирани като безработни. Този дял нараства на 20,5% независимо от стабилизирането на икономиката. За сравнение, в същата възрастова група процентът на безработица за населението, което не е част от ромската общност от 11,6% спада на 6,7% през 2016 година. Като резултат пропастта между роми и не-роми се задълбочава, отразявайки тъжната истина, че ромите не са успели да се възползват от подобрените възможности на трудовия пазар, които съпътстваха икономическия ръст след кризата през 2009 година.

  1. МИГРАЦИЯ

Външната миграция е един от основните фактори, които оказват влияния върху числеността и структурата на населението. Според  изследването EUREQUAL Inequality Survey (2008), 20% от българските турци, 8% от етническите българи и 8% от ромите, включени в извадката са работили за различен период в чужбина през последните години. Най-малко 22% от турската общност, 14% от българите и 12% от ромите разчитат на финансова подкрепа от роднини, които работят в чужбина, или на доходи от своя сезонна или временна заетост в чужбина.

Данните от изследването „Здравен статус и достъп на ромите до здравеопазване“  на „Отворено общество“ от 2007 година, показва, че след 2004 година 18% от ромските домакинства са работили в чужбина за определен период от време.

  1. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПАНДЕМИЯТА COVID-19

В първите месеци на пандемията през 2020 година, ситуацията за ромите беше доста трудна, тъй като правителството затвори някои от ромските махали и много работодатели уволниха своите служители от ромски произход – към настоящия момент в определена степен ситуацията е нормализирана (април – май 2021). Махалите са изпразнени, тъй като Англия, Шотландия, Испания, Италия и Германия имат нужда от евтина работна ръка в строителството, селското стопанство и животновъдството.

Най-тежко са засегнати тези роми, които бяха на работа във Франция, Гърция и Австрия, където все още рестрикциите са съществени и те не могат да пътуват до там.

На практика, този път сегрегацията на ромите изигра положителна роля - те не са били заразени от другите и  определено не бяха основният фактор за предаване на инфекцията (с изключение на няколко пастори, свързани с Холандия и Англия).

Не толкова „положителен“ се оказа ефектът на пандемията върху образованието, което бе преобладаващо онлайн в периода 2020 – 2021 г. Пагубен ефект върху децата, най-вече за тези в сегрегирани училища (53% от ромските деца) оказа липсата на онлайн достъп, електронни устройства за всяко дете, както и ниският образователен ценз на родителите. Около 60 – 70 000 ромски деца бяха засегнати. Но поради аналогични причини бяха засегнати и много български деца, които живеят в планински и погранични зони, като техният брой е далеч по-висок.

Наблюденията показват, че идентифицираните проблеми с тези в община Кампобасо са доста аналогични с тези в българските общини, с които бе работено в рамките на проекта: образование, сегрегация, взаимно доверие, липса на гражданско участие, дискриминация, демотивация и включване на пазара на труда.

Някои от добрите италиански практики могат да бъдат адаптирани съобразно българските условия: Социални жилища; Задължително образование (начално училище); Бюро за помощ на ромите; Професионално обучение на жени; Подкрепа на децата при изучаване на български език; Грамотност на възрастни.

От българска страна може да се обърне внимание на успешния модел на фигурата на ромския медиатор, както и въведения през 2017 – 2018 година в училището „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Стралджа, т.н. „Исландски модел“ за справяне с агресията и отпадането от учебния процес.  Основата на модела се състои в организирането на безплатни и достъпни за всички младежи занимания по танци, музика, рап, рисуване, театър, различни други видове изкуства, бойни изкуства и спорт. Идеята е всяко дете да открие това, в което е най-добро, но може да участва само, ако посещава редовно училище! В училищата и в специални центрове започват да работят подготвени специалисти-психолози, които подпомагат децата при общуването помежду им, при разбирането на възрастните и адаптацията към съвременния свят и начин на живот. Основните изводи от стралджанския опит[3]:

Извод 1: Интеграцията на ромите е възможна, когато държавната и местната власт работят целенасочено в правилната посока, мисли се позитивно и най-вече се ангажира самата ромска общност в процеса на интеграцията.

Извод 2: Всички успешни модели залагат на образованието, като първа крачка за интеграция.

Извод 3: Интеграционната политика може да е успешна чрез едновременно ангажиране на държавата, неправителствени организации, познаващи и включващи роми, и работодатели, които изпитват вече острия дефицит на работна ръка в една прогресивна демографска криза.

 

[1] ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА РОМСКА ИНТЕГРАЦИЯ: ДЕМОГРАФСКИ СПЕЦИФИКИ, София 2020

[2] Доклад на Агенцията по заетостта, 2016 г. стр 8-16

[3] ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА РОМСКА ИНТЕГРАЦИЯ: ДЕМОГРАФСКИ СПЕЦИФИКИ, София 2020, стр 38